— Донесе ли?
— Ето.
И Лиза извади от плика кафява бутилка с етикет три седмици.
— Ще свърши ли работа?
— По-евтино нямаше ли?
— Не.
— Тогава става.
Мариша нямаше намерение да харчат излишни пари за този отвратителен пияница. Колкото по-евтино е питието, толкова е по-вредно. Много й се искаше, този противен алкохолик по-бързо да опъне петалата.
— Сред пияниците се срещат и порядъчни хора, изключително нещастни или просто слаби хора. Но те всъщност тихо си пият и на никого не вредят. А този е чиста проба мерзавец. Посяга на жени! И върху теб ръка вдигна! Нека да пие евтина отрова, не заслужава друго.
Изричайки тези думи, Мариша започна да нагрява пластмасовата тапа със запалка и когато пластмасата се размекна, тя я извади от гърлото на бутилката с едно ловко движение.
— Добре, а сега да видим.
Мариша поднесе гърлото на отворената бутилка под носа на пияницата. Той подуши миризмата на алкохол дори в съня си и неспокойно се размърда. После отвори помътнелите си очи и видя бутилката.
— Момичета-а-а! — грейна в блажена усмивка. — Сънувам ли! В рая ли съм? Умрял съм и съм отишъл в рая, нали?
Размечтал се! Раят, виждате ли, му се присънва! Там направо в леглото с евтино вино ще го поят. И Мариша бързо прибра зад гърба си бутилката. Блаженото изражение на мъжа веднага се смени с маската на агресивна злоба.
— Ей ти, кучко! — мръсно изпсува той. — Дай ми бутилката! Или сега ш’стана и ш’ти фрасна два…
— Само се опитай! Във всеки случай ще ти се наложи да станеш. А така също и да тръгнеш с нас.
— Къде?
— Където трябва.
За известно време Аркаша тъпо обмисляше думите на Мариша.
— Където трябва? — повтори той. — Т’ва в милицията ли е? За к’ви грехове?
— За какви? Ето, нея познаваш ли я?
И Мариша кимна към притихналата наблизо Лиза. Аркаша отправи поглед към момичето, видимо подскочи, но все пак поклати отрицателно глава:
— Не е. За първи път виждам тая гърла.
— Така-а-а! — с ядосан тон проточи Мариша. — Значи, ще се опъваме, скъпи другарю?
— Не я познавам. За първи пътя виждам. Кои сте вие?
— Които трябва!
Аркаша замълча, а после започна да бърбори:
— Донесли сте ми вино, дошли сте двете заедно, не ми показахте служебни карти. Вие не сте ченгета, кучки! Хайде, пръждосвайте се оттук!
Мариша бързо се отправи към изхода.
— Както искаш — подхвърли тя пътьом. — Може би, наистина не сме от милицията. Но виж, ченгетата отдавна те чакат. Щом разберат, че имат повод да опандизят скъпия, станал болен мазол в очите на целия микрорайон другар Аркадий, няма да чакат повече. Веднага ще напишат по кой член е обвинението, а и от себе си ще добавят нещо.
Оказа се, че заплахата подейства, защото червенината по мутрата на Аркадий започна да избледнява и да изчезва.
— Ей! — извика той към Мариша. — Отраканата! Почакай!
Мариша леко забави ход.
— Защо си дошла? Станало ти е обидно заради приятелката ти? Не си е струвало. Аз нищо не съм й направил. Само я понамачках малко. Че отгоре на това и нейното приятелче добре ме натупа. Трябва да видиш кой в крайна сметка е виновен.
— Нейният приятел?
— Да! Нейният откачалник — и Аркаша кимна в посока на Лиза. — Ако искате да знаете, той сам дойде при мен и ми предложи тази далавера.
— И ти се съгласи?
— Защо не? Всеки гледа нещо да изкара. Още повече че не трябваше да правя нищо. Само малко да я поомачкам. Това не е работа, а цяло удоволствие.
— И какво? Забавлява ли се?
— Какво ти забавление?! Едва бях започнал, когато онзи ненормалник ми налетя. Беше ми обещал, че ще ме бие само за парлама, а така ме размаза, че окото ми цял ден не можа да се отвори. Как ви се струва?
— Вижда ни се лилаво — увери го Мариша.
— Окото ми е лилаво? Значи трябва да го лекувам.
И пияницата кимна с глава към бутилката, която Мариша държеше в ръка.
— Искаш да си пийнеш ли?
— Ами да!
— Първо ни разкажи как стана тази работа, после ще пиеш.
— Е, поне една глътка.
— Не!
— Гърлото ми пресъхна. Езикът ми се напука.
— Дявол да те вземе! Дръж, пий и говори!
Получавайки въжделената бутилка, Аркашка веднага я надигна. Отпи не една, не две, а цели три глътки и като отдели бутилката от устата си, поясни:
— Парите въобще не са ми паднали ей така. Трябваше да си ги изкарам.
— Откъде имаш пари?
— Нейният приятел ми плати.
— За какво? За да нападнеш приятелката му, но защо?
— Как защо? За да може той да я спаси!
— От тебе?
— Чиста работа. Какво толкова? Момичетата си падат по такива неща. Или не?
— Да — без да си криви душата се съгласи с него Мариша. — Значи си се договорил с този младеж? И той ти се е представил като приятел на Лиза?