— Как се казва момичето, не знам. Той само ми я показа.
И Аркашка отново кимна в посока на Лиза, като отпи още една голяма глътка с вино.
— А скитниците? — изписка Лиза.
— Да! — спомни си Мариша. — Как стои въпросът със скитниците, които я нападнаха на следващия ден?
— Аз ги намерих.
— Защо?
— Поръчката дойде пак от нейния приятел. Той довтаса, плати ми за първата операция. Няма да ви лъжа, добре ми плати, не се скъпи. И за насиненото око ми доплати. Даже ми се извини, че се е разгорещил, увлякъл се бил.
— Ясно, ясно! — прекъсна го Мариша. — За окото ти ни е ясно. Какво стана после? Разказвай!
— После… после ми каза, че трябва да повторим операцията. Само че, този път аз отказах да участвам сам. Никакви пари не ми трябват, ако ще ме налагат със здрави юмруци по физиономията. И намерих скитниците. Сам се договорих с тях, чрез мен вървеше разплащането.
— Явно лъвският пай е останал за теб?
— Чийто е клиентът, за него е и десертът. А на онези момчета хилядарка им стигна и на тримата — и за очите, и за ушите. Те не направиха нищо.
— Как така нищо! — избухна Лиза. — Те ме хванаха, дърпаха ме за врата, за ръцете, за…
Тя се изчерви, защото си спомни, на кои места я бяха опипвали тези мръсни, немити ръце. Пфу! Каква гадост!
— Е, нищо не мога да направя. Твоят приятел леко закъсня със спасяването ти, затова малко те понамачкаха.
— С теб се е договорил точно този човек, който после я е спасявал?
Аркадий погледна Мариша, сякаш е паднала от луната.
— Да, твърдо! Той самият! Какво, той да не е луд да плаща пари, за да я спасява някой друг? Няма резон.
Мариша не знаеше има ли резон. Нима този Толя не е могъл да избере друг начин, за да се запознае с момичето, което е харесал? Защо да харчи пари? Или е трябвало да стане веднага? Както се казва — дошъл, видял, победил.
— И много ли ти плати?
— Много-малко, за мен е достатъчно.
— И все пак?
— Първия път ми брои три хиляди. После, когато се договаряхме, на мен лично ми даде още хиляда. И пет хиляди за момчетата.
Излизаше, че Толя е платил на тези псевдоартисти девет хиляди рубли. Твърде много! И колко е очаквал да получи от Лиза, след като само, за да се запознае с нея се е изръсил толкова? Впрочем, той явно наистина е смятал Лиза за богата наследница.
— Слушай, а този твой поръчител нищо повече ли не ти каза? Не ти ли обясни, защо му е било нужно всичко това?
— Каза ми, че искал да се хареса на момичето. За да може тя да подвие опашка пред него, а не да му избяга с решителни крачки. Затова искал по-бързо да я накара да го хареса.
— И ти реши, от мъжка солидарност, да му помогнеш?
— Точно така! — зарадва се Аркашка. — Абсолютно! Заради мъжката солидарност! Сами преценете дали това е престъпление? Мъжът е влюбен и иска да направи впечатление на дамата на своето сърце. Сега няма рицарски турнири, затова на мъжете им се налага със свои сили… да… се справят.
И Аркашка с блеснал хитър поглед на единственото си здраво око, поднесе бутилката към устните си и на големи глътки допи останалата в нея мътна течност.
Глава 12
Момичетата се събраха на „военен съвет“ в жилището на Лиза. Първо, не искаха да ходят далеч. Второ, искаха още веднъж да разгледат нещата на Виталик. Може би ченгетата, които извършиха огледа, са пропуснали нещо?
— В крайна сметка, с този твой Толя всичко е ясно — каза Мариша, слагайки в чинийката си порция гъсто сладко от дюли.
Лиза го беше сварила от ранни дюли, които тази година се родиха много големи и сочни. Сладкото беше станало „един път“ — пръстите да си оближеш. Меки парченца дюля с прозрачно тъмнооранжево желе и вълшебен аромат. Мариша излапа вече три лъжици и искаше още, и още.
— Да, Толя е за примамка. Не е никакъв благороден рицар! Напразно си въобразявах подобно нещо.
— Не съди момчето твърде строго, той просто се е постарал да ти направи впечатление.
— Само че аз искам да знам, защо му е било необходимо. Да наема този Аркаша и скитниците, за да ме спасява след това от техните ръце!
— Идеален начин да се запознаете и веднага да спечели доверието ти.
— Но кой го е карал да се запознава с мен?
Уви, Мариша не знаеше това.
— Силно се съмнявам — добави тя, — че Толя ще си признае това доброволно.
— Доброволно? Ние какво… ще го изтезаваме ли?
— Е, дали ще го изтезаваме или не, ще видим, но ще ни се наложи да го разпитаме. Обаче не сега, още е рано. Сега трябва най-напред да проучим що за тип е този нотариус — Израил Соломонович.