— И как ще го направим?
В представите на Лиза се появи ужасна картина. Двете с Мариша търкалят почтения, но угоен Израил Соломонович, щипят го по шкембето, скубят му бакенбардите, пляскат го по дебелите бедра. А нотариусът се отбранява и крещи с всички сили. Ако отгоре на това се окажеше, че този Израил Соломонович е и възрастен, тогава се получаваше страшна гледка. Лиза не би могла! Да издевателстват над бедния старец, това вече беше прекалено. Дори и ако от това зависеше животът й, пак нямаше да може!
— За начало ще се запознаем с него — за облекчение на Лиза произнесе Мариша.
— Да се запознаем. И кой точно ще се запознае с него?
— Предполагам, че аз.
Лиза се почувства на седмото небе от щастие. Нямаше да й се налага да върши каквото и да било. Вместо нея всичко щеше да направи новата й приятелка. Славната Мариша! Лиза едва не се просълзи от факта, че вече си имаше такава прекрасна приятелка!
— Да, по-добре ще бъде аз да се запозная с него — продължи Мариша. — Защото, ако визитката му в колата на мъжа ти някак си е свързана с тази история, в която ти си забъркана, то засега е по-добре да не се показваш пред очите му.
— Защо?
— Защото той може да се окаже главният организатор на твоето преследване. Може да те познава.
Съчувствието, което Лиза мислено изпитваше към нотариуса, решително се стопи.
— Г-г-главен организатор? — изрече тя сподавено. — Защо той?
— А кой?
Лиза замълча и попита:
— Кога ще се запознаеш… с него?
Мариша погледна делово часовника си.
— Изглежда, днес вече е късно — със съжаление констатира тя. — Едва ли нотариалната кантора работи до девет вечерта, затова — утре рано сутринта.
— А… а днес какво ще правим?
— Ще прегледаме нещата на мъжа ти още веднъж. А… Ти познаваш ли някой от приятелите на твоята Верунчик?
— Тя има много приятели, не е като мен. Верунчик е изключително общителна.
— Аз имам предвид истински приятели. Такива, от които тя няма тайни.
— От мен няма тайни.
— Ти не ми вършиш работа.
— Защо?
— Нали не знаеш къде се е запиляла твоята Верунчик?
— Не знам.
— Виждаш ли! Затова не ставаш.
Лиза се замисли:
— Струва ми се, че знам, кой ни е нужен. Не е точно приятелка на Верунчик, но е много близка нейна позната. Освен това тази жена е ужасна лисица и клюкарка. Верунчик много пъти ми се е оплаквала от нея.
— И коя е тя?
— Казва се Лариса.
— Разкажи ми за нея!
— Тя винаги знае всичко за всички. Верунчик често ми казваше, че ако Лариса ти звънне или не дай Боже ти дойде на гости, трябва да знаеш, че самичък ще си кажеш не само всички свои тайни, но и тайните на всички твои роднини и познати. Тази лелка има уникално биополе.
— Къде работи?
— Лариса е врачка.
Защо ли Мариша не се изненада, като го чу. В крайна сметка къде да работи жена с такива уникални способности. Единствено в политиката или в клуб на гадатели. Макар че, в политиката едва ли би й провървяло толкова. Там трябва не само да можеш да гадаеш, но и да използваш знанията си на точното място. А тази Лариса, съдейки по всичко чуто, не си държеше езика зад зъбите. Тя разказваше навсякъде всичко, което беше успяла да научи. При това, без да очаква никаква друга полза за себе си, освен едното удоволствие от тези сплетни.
— Обади й се!
— Тя няма телефон.
— Как така няма?
— Ами така. Лариса смята, че телефоните крадат положителната енергия на хората. Затова, ако случайно й се наложи да се обади, ползва телефона на съседите си.
— А как се оправя с клиентите си? Нали казваш, че е ясновидка?
— Гадателка е. А пък клиентите направо отиват при нея.
— Без предварителна уговорка?
— Лариса винаги си е на работното място. И през деня, и през нощта.
— И всички ли приема? Ами ако дойдат, а тя спи? Или е заета с нещо? Или е излязла някъде?
— Ако не успее да приеме някого, това е съдба. Тя казва така: „Гадателството не е държавно учреждение, не е банка или супермаркет, където можеш да отидеш, когато решиш, за да получиш дадена услуга, пари или храна. При гадаенето винаги има елемент на риск. Ако не ви се удаде да попаднете на сеанс при мен, значи не трябва да научавате за своето бъдеще или още ви е рано да научите какво ви очаква“.
— Интересна лелка — замисли се Мариша — и много клиенти ли има? С тази нейна жизнена позиция?
— Колкото и да е странно, има.
— И ги приема денонощно?
— По-голямата част, да. Късно ляга, рано става.
— Къде спи?
— В своя салон.
— Тя там ли живее?
— Ами да. Много е удобно, между впрочем.
Мариша повдигна гъст кичур коса, паднал върху бузата й, и заяви:
— Отиваме при нея.