Последна влезе младата жена, потънала в ужасната си драма. И тъй като в приемната, освен тях вече нямаше никой друг, момичетата се залепиха до вратата. Да, да се подслушват чужди тайни никак не е прилично, но понякога много ти се иска да го направиш!
— Лариса! Той е чудовище! — чуха те. — Истинско чудовище! Съсипа целия ми живот. Отрови цялото ми съществуване. Той буквално издевателства над мен!
Те се спогледаха с удовлетворение.
— Точно за съпруга си говори! — прошепна Мариша и момичетата продължиха да слушат.
— Онзи ден съсипа новата ми блуза, това животно! Раздра я с острите си нокти. Ревниво чудовище — от мъжа ми ме ревнува! Той дойде при мен през нощта и се наложи да го отпратя да отиде да спи в гостната. И знаеш ли какво направи на следващия ден? Нахвърли се в двора върху мъжа ми, а после изпокъса целия ми гардероб.
Мариша поклати глава:
— Не, не говори за мъжа си. За любовника си говори.
А жената продължаваше:
— А преди това за малко да осакати Марк! Лариса, помниш ли Марк? Аз ти донесох негова снимка и тогава ти ми каза, че ние с този млад човек ще имаме чудесен, незабравим роман? Ето така и стана. Романът наистина се получи незабравим! Най-вече за Марк! Той цял живот ще има белези по ръцете, за спомен от мен. Този звяр се постара! Какво да правя, Лариса? Какво да правя? Да го унищожа ли? Но аз не мога! Сърцето ми се къса, само като си помисля, че повече няма да видя златистата му шуба и грациозната му походка.
Приятелките недоумяваха. Изглежда тази дама имаше цял щаб с мъже и любовници. Единият — Марк — беше осакатен от другия любовник, който изглежда беше балетист. Носи кожи и ходи грациозно. Само дето оръдието на мъжкото отмъщение беше някак си странно. Остри нокти?! Или той е от онези, които не само се движат грациозно, но и са ориентирани към еднополовите бракове?
Те си представиха някакво високо същество със зализани коси, силно гримирани очи, в балетно трико и с шуба. Ръцете му, обаче, бяха космати и с добре поддържани дълги нокти, покрити с ярък маникюр.
— Какво да правя? — ридаеше безутешно жената в стаята при врачката. — Кого да избера? Марк? Мъжът ми? Или котарака?
Котарак! За миг балетистът в трико и с маникюр на ръцете се превърна в котарак. Вярно, не съвсем обикновен, а много див и необуздан, ако се съди по разказа на неговата стопанка.
— На твоя котарак просто му е скучно — чуха те още един женски глас. — Намери му приятелка.
— При мен е пълно с приятелки. С нито една от тях Филип не намери общ език. Съска, хапе, а в най-добрия случай се крие под креслото или зад дивана.
— Имам предвид не приятелка за теб, а за котарака. Котка. Разбираш ли? Мила, тихичка, пухкава котка, с която да се развлича и да няма време за глупави номера с твоите мъже.
— Котка?!
Изглежда жената бе поразена до дъното на душата си от съвета на гадателката.
— Как така котка? — повтори тя. — Но нали тогава… тогава неговото внимание няма да ми принадлежи, а ще бъде за нея… за тази котка?
— Е, и какво? Това е съвсем логично.
— Лариса, ти не разбираш! Не искам така! Аз искам моето съкровище да обожава само и единствено мен!
— В такъв случай се избави и от мъжа си, и от любовника си!
— Така ли мислиш, а какво казват по този повод звездите?
— Звездите ми казват, че в скоро време трябва да очакваш някой от твоето близко обкръжение да нахрани котарака ти с хубава порция каша, гарнирана с тухла и чувал.
— Каквоо?
— Просто ще удавят любимия ти котарак — разтълкува й Лариса. — Ще го пъхнат в чувал, ще сложат и една тежка тухла и ще го хвърлят във водата.
— В моя дом се готви заговор? Боже, Лариса! Благодаря ти! Аз наистина чувствах, че обстановката в последно време стана доста напрегната, но сега вече съм наясно! А който е предупреден — той е и въоръжен! Сега вече знам какво трябва да правя. Благодаря ти много.
И жената излетя от стаята, съхранила върху лицето си неподправеното изражение на вселенска скръб. Но този път момичетата не се хванаха на въдицата. Те вече знаеха, че всичките проблеми на тази жена идваха от нейния твърде безоблачен семеен живот. И ако не беше котката й, тя буквално щеше да се чувства като на седмото небе, обожавана и от мъжа си, и от любовника си.
Входната врата зад нея се захлопна и момичетата дочуха глас:
— Кой е там още? Заповядайте, не се стеснявайте.
Лиза влезе първа. Мариша след нея. В стаята цареше полумрак. Стените бяха покрити с тъмносини тапети, по които в хаотичен безпорядък се сипеха сребърни звезди. Подът беше боядисан в черен цвят, а полилеят, разбира се, имаше форма на пълна луна. Навсякъде можеше да се видят атрибути на гадателското изкуство — кристални кълба, старинни книги в тежки кожени корици, изсушени треви, черепи и дори скелети на животни.