Самата гадателка също впечатляваше с външния си вид. Дългите черни коси свободно се спускаха по раменете й, чак до гърба. Ръстът и фигурата се криеха под широка черна роба с пришити върху ръкавите рунически знаци. Върху гърдите й мрачно проблясваше голям медальон с пентаграм, кръст и мюсюлмански полумесец. Ръцете й бяха окичени с пръстени.
— Вие сте новички? — присви очи към тях гадателката.
— Лельо Лариса! Аз съм, Лиза!
— Лиза?
— Племенницата на Верунчик.
Гадателката засия:
— Ааа, Лизичка? Е, как я кара Верунчик?
— Аз за това съм дошла, да Ви питам същото.
— Да ме питаш мен? Защо?
— Ами понеже ти и леля ми сте най-добри приятелки и…
— Е, чак най-добри!
— Да-да! Най-добри. И Вие сигурно знаете къде е изчезнала тя.
— Верунчик? Къде е изчезнала? Но какво общо имам аз?
— Нима тя не Ви е разказала за своите планове?
— Нито дума.
Лиза беше ужасно разочарована. Ето, това е пълен провал — така разчиташе на осведомеността на Лариса. А тя, облягайки се на гърба на своето кресло, замислено проговори:
— Значи, Верунчик е изчезнала! Къде — не е казала! И с кого — също не е казала!
— Тя ли? Не е. Но на нас една нейна съседка ни каза, че Верунчик е заминала с някакъв мъж.
— Естествено. Мъж. Млад или стар?
— Средна възраст.
— Брюнет или блондин?
— Русоляв.
— Женен?
Този въпрос постави приятелките в задънена улица.
— Не знаем.
— Ще приемем, че не е женен — реши Лариса, като разстла сръчно картите върху масата. — Верунчик само създава впечатление на лекомислена. Всъщност, тя има железни правила — ако мъжът се окаже женен, повече не се среща с него. Прекалено много грижи, нерви и проблеми, а тя предпочита да си пази нервите.
Картите летяха бързо по повърхността на масата. А Лариса сякаш не ги гледаше.
— Нещо странно се случва — загадъчно мърмореше тя. — Мъглата се сгъстява. Откъде се взе? Идва откъм морето, откъм океана. Точно оттам е допълзяла. Хм-м.
— Какво? Лельо Лариса, какво? Нещо лошо ли се е случило с Верунчик?
— С Верунчик всичко е наред — заяви гадателката. — След няколко дни ще се върне у дома. Проблемът е в друг човек.
— В кого?
— В теб, Лизичка.
— В мен? Защо в мен?
— Над теб тегне тъмно събитие.
— Убиха мъжа ми.
Гадателката дори не примижа.
— Тук мъжът ти е второстепенната фигура. Него вече са го убили, а опасността грози именно теб. И продължава да те застрашава.
— Кой?
— Хм-хм. Някакъв човек е пристигнал отдалеч за твоята душа. Тъмен човек, много тъмен. И съмишленици си е намерил, същите тъмни като него.
— И какво иска от мен?
— Във всеки случай не е любов! — изхили се гадателката. — Можеш да ми вярваш. По-скоро му трябват парите ти.
— Но аз нямам нищо. Вие знаете! Имам единствено жилището, а и то принадлежи не само на мен, но и на Верунчик. Аз самата даже работа нямам.
— Знам, знам — озадачено произнесе гадателката. — Но картите показват съвсем друго. Те говорят, че ти си много богат човек, и че това богатство се е появило при теб отскоро.
— При мен нищо не се е появявало!
— Картите казват, че се е появило!
— И откъде?
Този път гадателката разгледа картите изключително внимателно.
— Нещо не разбирам — произнесе тя. — Скоро около теб ще се появи един човек…
— Този тъмният ли?
— Не. Друг. Бъди внимателна с него. Той може да ти стане верен приятел, а може да се превърне и в твой смъртен враг. Единствено от теб зависи кой път ще избере той.
— Нещо друго за този човек?
— Той ще ти разтълкува всичко. И за богатството, и за всичко останало.
И с решителен жест Лариса разбърка и събра картите.
— Това е — обяви тя. — Върви си, момиче. Казах ти всичко. Остави ме да си почина.
Лиза не посмя да спори с гадателката.
Мариша се надигна след нея.
— Пази нервите на мъжа си — момичетата чуха зад гърба си гласа на врачката.
Лиза се обърна.
— Лельо Лариса — с укорителен тон произнесе тя. — Нали вече Ви казах, моят мъж умря.
— Аз не говоря на теб — спокойно произнесе жената. — Говоря на твоята приятелка. Нека не си мисли, че нервите му са от желязо, а търпението му е вечно.
И тъй като тя не добави нищо повече, а ги подкани с жест да си вървят, те си тръгнаха.
Като се озоваха на улицата, те се замислиха — какво да правят по-нататък? Вече беше много късно. Въпреки старанието си да ги заглуши, от главата на Мариша не излизаха думите на гадателката: „Пази нервите на мъжа си!“. А как да му ги опази, когато той е през девет планини в десета, а тя посред нощ още не се е прибрала у дома и се мотае неизвестно къде.