— Също така не разбирам, защо, когато излизат от банята, жените задължително си слагат халат или се загръщат с хавлия — продължи този тип и добави. — За щастие, това не се отнася за Вас.
Лиза извика. Тя беше облякла подобие на оскъдни бикини и потниче. След вана винаги й беше горещо и тя обичаше да се разхожда почти гола из апартамента, разхлаждайки се докато дойде на себе си. Лиза се скри в банята. Тя откачи копринения си халат от закачалката, облече го и отново излезе в коридора. Надяваше се, че през това време непознатият ще се е разтворил някак си, ще е изчезнал, ще се е изпарил. Но нищо подобно не се беше случило. Непознатият седеше на същото място и продължаваше да й се усмихва още по-гнусно отпреди.
Глава 13
Той имаше лукав и едновременно с това заплашителен вид. Лукав, защото се усмихваше на Лиза весело и дори приветливо. А заплашителен, защото както и да го погледнеше човек, той бе влязъл неканен в нейния дом. Лиза можеше да се закълне, че самата тя не е пускала този тип в дома си — значи той е проникнал тук без нейно знание. Разбил е вратата! Или… или я е отворил с шперц?!
— Кой сте Вие? — произнесе Лиза с треперещ от страх глас. — Вие… престъпник ли сте? — изтърси тя и веднага прехапа език. Кой нормален престъпник ще си признае, че е престъпник? Непознатият, разбира се, не си призна.
— Аз? Престъпник? — оскърбено отвърна той. — Откъде го измислихте? Точно обратното!
— Обратното?
— Аз като един благороден рицар се появих при Вас, за да спася прекрасната девойка от злото чудовище.
— Пре… прекрасната девойка? Мен ли?
Непознатият кимна. Той видимо се забавляваше със смущението на Лиза. Това леко я ядоса. Какво си позволява този наглец? Седи неканен в нейното жилище и на всичкото отгоре й се подиграва. Затова следващия си въпрос тя зададе с доста агресивен тон.
— А чудовището — кой е? Вие ли?
— Как мога да Ви защитавам от самия себе си? Не. С чудовището тепърва ми предстои да се боря.
— Е, какво пък — въздъхна Лиза, — изглежда Вие сте наясно какво трябва да правите.
Непознатият я погледна с интерес. Явно не очакваше от нея подобни думи.
— Какво ме гледате? — улови погледа му Лиза. — В последно време около мен стават толкова много необясними неща. А аз не мога да разбера какво всъщност се случва.
— Мога да Ви „осветля“.
— Наистина ли?!
— Честно казано, затова и дойдох.
— А ми казахте, че ще ме спасявате — веднага го уличи в лъжа Лиза.
— Първо ще Ви обясня, после ще Ви спасявам. Задължително.
Лиза се замисли. Всъщност, този тип не я плашеше толкова много. Или не толкова, колкото в началото. Та нали, ако искаше да й причини нещо лошо, да я нападне или дори да я убие, можеше да го направи в момента, в който тя съвсем беззащитна и почти необлечена излезе от банята. А щом не го бе направил досега, значи може би си струваше да го изслуша.
Лиза не искаше да признае и пред себе си в този момент, че изненадващо появилият се в нейния дом непознат, неочаквано й хареса. Не, не като външност. На външен вид той беше съвсем обикновен, но притежаваше нещо много привлекателно. Увереност в собствените сили или нещо друго?
— Да влезем в кухнята — предложи Лиза. — Няма да разговаряме в коридора. Или предпочитате в хола?
— Защо, в кухнята е добре. Слушай, може ли на „ти“? От тези светски обръщения езикът ми се връзва.
— Добре. Но, между впрочем, не аз започнах с тези приказки… за принцесата и дракона.
— За прекрасната девойка и злото чудовище — поправи я непознатият. — Признавам си, не бях прав. Шегата ми нещо не се получи.
Влизайки в кухнята, Лиза с учудване откри много мило подредена масата. Чаши, чай, сладко, бисквити и пастички.
— Това Вие ли… тоест, ти ли го направи?
— По домакинствах малко, докато ти се плискаше във ваната. Надявам се, че нямаш нищо против?
Лиза поклати глава. Само като си помисли — живя с Виталик толкова години, а той нито веднъж дори чаша вода в леглото не й поднесе. Но веднага след като той изчезна, върху нея буквално се изсипаха една купчина кавалери, които мечтаеха единствено да направят живота й по-красив, по-прост и… по-вкусен.
— И пасти си купил — отбеляза Лиза. — Тези са ми любими.
— Не знаех, взех това, което самият аз обичам.
— Значи, вкусовете ни съвпадат.
— Е, какво? Да изпием по един чай „Чайковски“?
Чаят се оказа умело запарен. И макар че лекарите не препоръчваха нощно време да се пият силни напитки, Лиза надигна чашата. Тя отдавна беше забелязала, че нейният организъм винаги реагираше странно на лекарските съвети. Всичките им предписания и щадящи диети много рядко й бяха от полза. След такива разтоварващи дни Лиза се чувстваше ужасно. Терапията за подсилване на имунната й система, точно обратното — направо извеждаше същата тази система от строя. И после месеци наред Лиза страдаше от обостряне на всякакви други хронични болежки. А плодовете, съобразени специално с подходящата за нейната кръвна група диета, предизвикваха в нея силна копривна треска и сърбеж.