— Ние знаем, че това не е ваше — успокоили те потресените родители на Гриша. — Ние също така знаем, че тук ги е скрил вашият син и във връзка с това бихме искали да ни кажете къде да го намерим?
На бащата му прилошало. Извикали лекар. А майката, разкъсвайки се между мъжа си и следователите, издиктувала адреса, на който живеел синът й. Но следователят останал много недоволен.
— Аз вече имам този адрес. Григорий отдавна не живее там.
— Но аз нищо повече не знам!
— Спомнете си или ще бъдем принудени да ви арестуваме и да ви закараме в участъка за разпит. Както и да погледнем на ситуацията, все пак, златото и самородните късове намерихме именно във вашето жилище и вие трябва да отговаряте.
Дали е трябвало точно така да се случи, но тъкмо в онази злополучна вечер, милата Верунчик била довела вкъщи своя бъдещ годеник, за да го запознае със семейството си. Не е трудно да се отгатне как е реагирал младежът, когато установил, че ще трябва да свърже живота си, ако не с углавна престъпница, то с момиче от криминалните среди. И напразно Верунчик и сестра й се опитвали да вразумят страхливеца. Той не искал да чуе нищо, плюл си на петите при първа възможност, заявявайки на Верунчик на прощаване, никога повече да не се опитва да се види с него.
Краят на тази история бил плачевен. Баща им така и не се оправил от сърдечния пристъп и скоро починал. Както си мислели двете сестри, не толкова от болестта, колкото от позора. Верунчик така и не успяла да се помири и да се събере със своя годеник.
Годините минавали. От Григорий ни вест, ни кост. И семейството тихичко започнало да се надява, че така ще бъде винаги.
— По-скоро Верунчик и баба ти вярваха в това — поправи се леля Лена, но твоята майка, Лиза, винаги твърдеше, че Григорий ще се появи отнякъде. И тогава, на всички тях случилото се досега ще им се види нищо в сравнение с това, което ги очаква.
Така и станало. Наистина, самият Гриша повече не се появил у дома. Вместо него се появили странни, много сериозни хора в строги тъмни костюми и започнали да разпитват изплашените жени за Григорий. Този път нямало обиск, за свидетели от съседите не извикали никого, но от тяхното присъствие на трите жени им станало зле.
Тези не били от милицията, а от държавна сигурност. Запознаването с такива хора не предвещавало нищо добро. Така и станало.
— Какво се е случило? — с треперещ глас попитала баба ти. По-добре да не го била правила.
— Синът Ви е избягал от страната! — сурово й извикал един от сътрудниците. — Преди три дни незаконно е пресякъл границата на съветската ни държава и е поискал политическо убежище в Холандия.
— В Холандия? Но… но как е успял? На този въпрос никой не й отговорил.
— По-добре Вие ни кажете, как сте успели да отгледате такъв негодник? Що за семейство е това, което е отгледало предател?
Майката замълчала. Мълчали и гостите. Мълчанието им било толкова мрачно и заплашително, че двете сестри се вледенили от ужас.
И леля Лена продължи да разказва:
— Точно по това време, майка ти, отказвайки се от личния си живот, който така или иначе не вървеше, искаше да постъпи в партията. Бяха написани всички препоръки, документите бяха предадени, но след бягството на Григорий от страната не можеше и дума да става за влизане в партията.
Заявили на Лизината майка директно — член на нейното семейство е опозорил страната, така че тя вече е черната овца в стадото и винаги ще си остане такава.
— Тогава майка ти намрази брат си окончателно — каза леля Лена. — Именно тя настоя за това, никой никога да не споменава дори името му. Изхвърлиха всички негови снимки от семейния албум, даже детските.
Леля Лена млъкна, видимо смятайки, че вече е разказала всичко.
Известно време Лиза и Мариша мислено прехвърляха в главите си тази история. Как понякога абсолютно нелепо се стигаше до страшна трагедия в съдбата на хората. Да беше се родил този Григорий с десет-двайсет години по-късно, на никого нямаше да му дойде наум да го нарече крадец или престъпник. И защо, бил търгувал с дънки в училище? Не са били наркотици, все пак! Напуснал бил страната, ами това си е лично негова работа и в това нямаше нищо позорно.
Наистина, оставаше неясен моментът със златния пясък и самородните златни късове. Доколкото им бе известно и до момента търговията с това беше монопол само на държавата. И ако някои компании получаваха лиценз за добиването на скъпоценния метал от недрата на земята, то тяхната дейност се следеше строго от страна на държавата. Виж, при съветската власт да се случи подобно нещо е било просто невъзможно. Така или иначе тогава златото се е оказало в Григорий. Ставаше ясно, че няма начин той да не е бил свързан с „черния“ пазар на злато — с тези, които са добивали, копаели и промивали златния пясък на свой риск и страх, а след това нелегално са пласирали присвоеното.