Единственото, за което не беше подготвена предварително, беше личността на нотариуса. Той изобщо не беше дебело старче, а хубав млад мъж на около тридесет и пет години, с буйна, старателно оформена прическа, характерен нос и стройна фигура на странник в пустинята. Гледайки този мъж, неволно си спомни историята за Мойсей и неговия народ, когото той дълго водил през пустинята в търсене на Обетованата земя.
Мариша остана без дъх, когато го видя. Отначало дори не повярва, че той е нотариусът.
— Вие ли сте Израил Соломонович? — попита го тя. — Самият той?
— Съвсем вярно. Единственият Израил Соломонович в нашата забравена от Бога кантора. При нас има и Соломон Яковлевич, но това не съм аз. Вие при него ли идвате?
— Не не! При Вас!
— По какъв въпрос?
Мариша още не беше успяла да дойде на себе си и изръси първото, което й дойде наум.
— А защо се казвате Израил?
— Шега на моите патриотично настроени родители. По-рано са ме наричали Игор, а баща ми се казвал Сергей. Но когато баща ми и майка ми решили да се преселят в своята историческа родина, аз в един миг съм станал Израил, а татко — Соломон.
Докато нотариусът приказваше, Мариша разгледа кантората. Израил Соломонович скромничеше, наричайки я забравена от Бога. Нотариалната кантора явно се ползваше с добра популярност. Беше пълно с хора. Загрижени лелки и чичковци с дебели пръсти на ръцете, украсени със скъпи пръстени, решаваха делови въпроси. Самонадеяни млади мръсници, дошли да разберат кога ще влязат в правомощията си на наследници след смъртта на богатите си баби или мъже, превзето хихикаха, настойчиво питаха колко ще им остане, след като платят всичките си данъци и как да ги икономисат или скрият от държавата. Имаше и суетни млади мъже, за които от пръв поглед ставаше ясно, че работите, с които се занимават, силно „намирисват“.
— При Вас е доста оживено.
— Искате ли да Ви поканя на по-тихо местенце? — веднага предложи Израил Соломонович.
Мариша не се беше и сетила за подобно нещо. Но сега си помисли: „Защо не?“.
— Тук наблизо има едно чудесно малко заведение. Всъщност, там готвят кашерни ястия. Как гледате на еврейската кухня?
Като цяло, Мариша се отнасяше положително към храната. Кашерна, рибна или каквато и да е друга, в дадения момент й беше все едно какво ще яде. Просто беше гладна. Наистина, леля Лена ги бе почерпила с домашно приготвен компот от малини, който беше много вкусен и ароматен, но това беше отдавна!
Освен това Мариша не виждаше нищо лошо в кашерната храна. Не е възможно цялата древна юдейска нация да е грешала толкова години. Нали те използват кашерната храна от най-стари времена и погледнете ги — живеят си и процъфтяват. И ако това не е достатъчно основание да се даде предпочитание на този вид кухня.
За еврейската кухня Мариша знаеше само, че съществува строго разделение на месни от млечни продукти. С една дума, никакво телешко или кренвирши заедно със сметанов или друг млечен сос, кашерната кухня не допускаше!
При това забраната действала с такава строгост, че дори съдовете, в които се готви, трябвало да бъдат различни. Дори в израелските заведения за хранене за млечните храни имало отделни чинии — да кажем жълти, а за месните продукти ползвали други — например светлосини. Но при никакви обстоятелства тази посуда не трябвало да се смесва. И във всеки уважаващ себе си израелски дом имало по две мивки — едната за месна, другата за млечна посуда.
Тази забрана била обусловена от особените климатични условия на пустинята. Смесването на млечните и месните бактерии можело да предизвика чревни разстройства на жителите на пустинята. Затова още в древността било прието разделянето на месната от млечната храна. През дългите години тази препоръка била стигнала до абсурд и приела религиозна форма, която се спазвала безусловно.
Освен това, в храната се използвали само яйца от квачки, които не са имали нищо общо с противоположния пол. За да се изключи вероятността заедно с яйцето да се изяде и мъничкия зародиш. Но, честно казано, това е къде по-добре от това да хрускаш изпържен в масло скакалец или да дъвчеш гъсеници. Към осмоногите, калмарите и подобните им морски обитатели Мариша се отнасяше с резервираност, но кашерната кухня не включваше подобно нещо.
Израил Соломонович, който настоя Мариша да го нарича Игор, я заведе в едно чудесно малко кафене. Там явно познаваха добре нотариуса, защото веднага пред него се появи стройна и приветливо усмихната сервитьорка:
— Радвам се да Ви видя. Вашата маса Ви очаква.
Масата се намираше до прозореца. До нея стоеше огромна палма в дървено каче. Малко по-нататък бълбукаше декоративно изворче, а цялата обстановка беше стилизирана като пещера в пустиня.