Озъртаам се наоколо, омаяна от всичките тези имена на неща, за които никога не съм и чувала.
Одеялца за изписването?
Капки против колики?
Мътните го взели! Просто ще взема да купя всичко. Запътвам се бързо към най-близките рафтове и започвам да грабя безразборно каквото ми попадне: тениски с вързанки, чорапчета, шапчица… плюшено мече, одеялце за люлката… какво още? Ах, да, Мойсеева кошничка… гащички… малки куклички във вид на ръкавички, в случай че на бебето му доскучае… едно много сладуранчесто сакенце на „Кристиан Диор“ (питам се дали изработват тези чудесии и в нормални размери?)…
Струпвам всичко това на касата и вадя със замах кредитната си карта „Виза“.
— Това е за приятелката ми — изричам задъхано. — Раждането започна. Смятате ли, че това ще стигне или има нужда от още нещо?
— Не бих могла да зная такива неща, скъпа — отвръща касиерката, като сканира баркода на един термометър за ванички.
— Аз имам един списък — обажда се жена с облекло за бременни и подобаващ корем. — Ето какво искат по болниците.
— Много ви благодаря!
Тя ми подава списъка и когато зървам безкрайната поредица от разни неща, ужасът ми нараства, Мислех, че съм се справила успешно със задачата, обаче се оказва, че не съм взела и половината неща, които се изискват! А ако пропусна каквото и да било и точно то се окаже от жизненоважно значение, цялото раждане на Сузи ще се провали и аз никога няма да мога да си простя!
Широка тениска… Ароматизирани свещи… Спрей за стайни цветя!
Ама какъв е този списък, за Бога?!
— Спрей за стайни цветя ли?! — обръщам се объркано към жената с корема.
— За напръскване лицето на родилката — обяснява тя. — В болничните стаи става много топло.
— За тази цел ще ви трябва отделът за домашни потреби — вметва касиерката.
— Ясно. Благодаря.
Касетофон… успокояващи касети… надуваема топка…
— Надуваема топка ли? Не мислите ли, че бебето ще е прекалено младо, за да реши веднага да си играе с топка?!
— Това е за майката — за да се подпира на нея — обяснява мило жената. — За облекчаване на родилните болки. Ако иска, може да да ползва и торбичка с боб.
Родилни болки ли?! Божичко! Мисълта за страдащата ми приятелка окончателно ме разбива.
— Ще взема и топка, и торбичка с боб! — отсичам категорично. — И може би малко аспирин. От най-силния!
Накрая успявам да се завлека обратно на партера — със зачервено като домат лице, едва поемаща си дъх. Надявам се, че съм взела всичко необходимо. В целия тъп магазин не се откри нито една надуваема топка, така че вместо нея взех едно надуваемо кану и накарах човека да ми го надуе, за да бъде в готовност. И сега го нося под мишница заедно с торбичка боб тип „Телетъбис“ и Мойсеевата кошничка, която виси от другата ми ръка. Междувременно от пръстите ми висят около шест торбички, пълни догоре с разни неща.
Поглеждам часовника си и за мой невъобразим ужас установявам, че са изминали цели двадесет и пет минути! И се подготвям да зърна Сузи, седнала на стола и друсаща в скута си своето бебе.
Обаче тя си е все още там, където я оставих, примижаваща от време на време.
— Беки, ето те най-сетне! Мисля, че контракциите ми вече започнаха!
— Извинявай, че се забавих толкова! — изричам, едва поемайки си дъх. — Просто исках да ти взема всичко, от което се нуждаеш. — Кутия скрабъл изпада от една от торбичките и аз се навеждам да я взема, като обяснявам: — Това е, докато ти подейства епидуралната упойка.
— Таксито е тук — намесва се жената със златистите очила. — Имате ли нужда от помощ, за да пренесете тези неща?
Докато се носим към чакащото отпред такси, Сузи се вторачва озадачено в ръцете ми.
— Беки, защо си купила надуваемо кану?
— За да лежиш върху него. Или нещо такова. Не знам.
— Ами лейката?
— Не можах да намеря спрей за стайни цветя — отговарям и започвам да напъхвам торбите в таксито.
— Но защо ще ми трябва спрей за стайни цветя?
— Виж какво, тази работа не съм я измислила аз, ясно ли е?! — изричам отбранително. — Хайде, влизай в таксито!
Успяваме някак си да напъхаме всичко в таксито. Докато затваряме вратата, едно от греблата на кануто изпада, но не си правя труда да го взема. Така де, Сузи да не би да ражда във вода, я?!
— Бизнес мениджърът на Тарки се опитва да се свърже с него — казва Сузи, докато се носим по Кингс Роуд. — Но дори и да успее веднага да се качи на самолета, пак ще пропусне събитието!
— Може и да не го пропусне! — окуражавам я аз. — Човек никога не знае!
— Напротив, ще го пропусне! — И за мой най-голям ужас установявям, че гласът й вече потреперва. — Той ще пропусне раждането на първото си дете! След всичкото това чакане и… и след като е бил на всички упражнения по безболезнено раждане… Много беше добър в дишането! Преподавателката го накара да демонстрира уменията си пред всички — толкова беше добър!