— О, Сузи! — идва ми да се разрева. — Може пък да минат много часове, докато родиш и той да успее да дойде!
— Нали ти ще останеш с мен? — изненадващо пита тя и се обръща към мен. — Нали няма да ме оставиш сама там?!
— Естествено, че няма да те оставя! — изричам ужасена. — Ще остана с теб до края, Сузи! — Стискам ръцете й в своите и допълвам: — Ще го направим заедно.
— Знаеш ли нещо за процеса на раждането?
— Ами… много неща — лъжа, без да ми мигне окото. — Купища неща.
— Като какво например?
— Като например това, че… хм… имаш нужда от горещи кърпи и… — Точно в този момента зървам подавашата се от една от торбичките кутия и бързо добавям: — И че много бебета се нуждаят от инжекция с витамин К веднага след раждането!
Сузи се ококорва срещу мен, очевидно много впечатлена.
— Аууу! И откъде знаеш толкова неща?
— Ами… просто си ги знам — отговарям и набутва кутията навътре в торбичката. — Виждаш ли! Не се притеснявай! Всичко ще бъде наред!
Добре де, мога да го направя! Мога да помогна на Сузи! Просто трябва да запазя самообладание, да бъда спокойна и да не се паникьосвам!
Така де! Всеки ден милиони хора дават живот на своите деца, нали?! И това вероятно е едно от онези неща, които само звучат плашещо, но когато се стигне до тях, всъщност са много лесни. Като например шофьорският изпит.
— Господи — Лицето на Сузи отново се изкривява от болка. — Ето че пак започва!
— Окей! Само се дръж! — С все по-нарастваща паника аз започвам да ровичкам из торбичките. — Ето, вземи! — Сузи отваря замаяно очи и аз поднасям под носа й елегантна кутийка в целофан.
— Беки, да не би това да е парфюм, което ми даваш?
— Казаха ми, че жасмкновото масло облекчавало болките — изричам задъхано. — Но тъй като никъде не можах да открия такова, реших вместо него да купя „Романс“ на Ралф Лорън. И без това има жасминови нюанси в аромата си, както знаеш. — Разкъсвам опаковката и развивам капачето, след което отново го поднасям под носа й. — Е, помага ли?
— Не особено — отвръща Сузи. — Но иначе ароматът е много приятен.
— Да, нали?! — отвръщам, доволна от себе си. — И тъй като похарчих над тридесет лири, получих безплатно торбичка с ексфолиращо масло за тяло и…
— Болница „Сейнт Кристофър“! — обявява в този момент шофьорът на таксито и постепенно спира пред огромна сграда с червени тухлички.
Двете със Сузи като по команда едновременно настръхваме от ужас.
— Окей — изричам накрая. — Само спокойно, Сузи! Не се паникьосвай! Просто… изчакай тук.
Отварям вратата на таксито, вземам на бегом разстоянието до входа, върху който виси табелка „Родилно отделение“, и се озовавам в рецепция със столове, облицовани в небесно синьо. Две жени по халати вдигат глави от списанията, които четат, но с изключение на тях не се забелязва никакво движение.
За Бога! Къде са се покрили всички тук?
— Приятелката ми ще ражда! — изревавам аз. — Бързо! Елате веднага! Вземете носилка! Извикайте акушерката!
— Добре ли сте, мила? — пита жена с бяла престилка, която се появява сякаш от нищото. — Аз съм акушерка. Какъв е проблемът?
— Приятелката ми започна да ражда! И се нуждае от вашата помощ! Веднага!
— Къде е тя?
— Тук съм! — обажда се Сузи, бореща се с вратата, хванала три торби едновременно.
— Сузи! — изкрещявам ужасено. — Не се движи! Трябва да лежиш! Трябват й лекарства! — Последното изричам по посока на акушерката. — Трябва да й поставите епидурална упойка и обща упойка, и някакъв смешен газ, и… с една дума, всичко, което имате там…
— Добре съм — обажда се Сузи. — Наистина съм добре.
— Добре — кимва акушерката. — Нека първо ви настаним в отделна стая. После ще ви прегледаме, ще отбележим подробностите…
— Аз ще внеса останалите неща — побързвам да си предложа услугите и се насочвам към вратата. — Сузи, ти не се притеснявай! Веднага се връщам! Върви сега с акушерката, а аз ще те намеря…
— Почакай! — изписква неочаквано Сузи и се обръща. — Беки, спри на място!
— Защо?
— Ти така и не проведе онзи разговор! Още не съм те чула да отмениш нюйоркската сватба!
— Ще го направя по-късно. Ти сега върви. Върви с акушерката!
— Обади се още сега!
— Сега ли?! — опулвам се аз.
— Ако не го направиш сега, знам, че никога няма да го направиш! Познавам те отлично, Беки!
— Сузи, не бъди глупава, моля те! Ти всеки момент ще родиш! Нека си изясним приоритетите, става ли?!