Сън… Божичко, как се нуждая от сън…
Лампичката на телефонния секретар примигва и докато лягам, автоматично протягам ръка и натискам бутона за прослушване.
— „Здрасти, Беки! Обажда се Робин! Само да ти съобщя, че срещата с Шелдън Лойд за обсъждане проблема с аранжировката на масите е отменена за следващия четвъртък, 21-во число, от 14:30 часа. Чао!“
Успявам да си помисля единствено: „Странна работа!“, но точно в този момент главата ми докосва възглавницата и аз потъвам в дълбок, безпаметен сън.
Осем часа по-късно се събуждам рязко и се изправям като пружина.
Какво беше това, всъщност?
Протягам ръка към телефонния секретар, натискам бутона за повтаряне на съобщението и чувам гласа на Робин, който изчуруликва абсолютно същото съобщение, а дисплеят ме информира, че е оставено вчера.
Ама… това изобщо не се връзва. Нали нюйоркската сватба бе отменена?!
Оглеждам дезориентирано сумрачния апартамент. Биологичният ми часовник е дотолкова объркан, че би могло да бъде всяко време на денонощието. Зашляпвам по боси крака към кухнята, за да си налея чаша вода, и поглеждам невиждащо през прозореца към стенописа на танцьорите върху отсрещната сграда.
Аз отмених сватбата. Имаше и свидетели. Защо Робин продължава с организацията? Така де, не може да се каже, че съобщението ми беше особено двусмислено…
Какво се е случило междувременно?
Изпивам си водата, наливам си друга чаша и отивам в дневната. Часът е четири следобед, ако се вярва на часовника на видеото, така че все още има време да й звънна. Да разбера какво точно става.
— Здравейте! Компания „Сватбени тържества“! — достига до мен глас на момиче, което не разпознавам. — С какво мога да ви помогна?
— Здравейте! Много се извинявам, обажда се Беки Блумууд! Вие… вие организирате моята сватба, нали?
— О, здравей, Беки! Аз съм Кирстен, асистентката на Робин! Мога ли само да споделя, че концепцията ти на тема „Спящата красавица“ е направо божествена! Разказах на всичките си приятелки за нея и те всички заявиха, че когато се женят, и те ще си поръчат „Спящата красавица“!
— О, ами… благодаря. Слушай, Кирстен, въпросът ми може и да ти се стори странен, но…
Как да го кажа сега? Не мога да попитам: „Моята сватба все още ли е в ход?“, нали?!
— Моята сватба… все още ли е в ход?
— Искрено се надявам да е така! — отговаря Кирстен през смях. — Освен ако не сте се скарали с Люк, разбира се! — Тук тонът й се променя на сто и осемдесет градуса. — Да не би да сте се скарали с Люк? Защото ние имаме процедура в такива случаи…
— Не, нищо подобно! Просто исках да попитам… хмм… получихте ли ми съобщението?
— Кое по-точно? — пита ведро Кирстен.
— Съобщението, което оставих преди около две седмици!
— О, много съжалявам! С това наводнение…
— Наводнение ли? — вторачвам се ужасено в телефона аз. — Имали сте наводнение?
— Сигурна съм, че Робин ти се е обадила в Англия, за да те информира. Но нищо. Всичко е наред, никой не се е удавил! Просто се наложи да евакуираме целия офис за няколко дена и някои от телефонните съобщения пострадаха… плюс една антична декоративна възглавничка, принадлежаща на наша клиентка, която за съжаление беше напълно унищожена…
— Значи не сте получили моето съобщение?
— Онова за ордьоврите ли? — замисля се асистентката.
Преглъщам няколко пъти и усещам, че главата ми се замайва още повече.
— Беки, Робин тъкмо влиза — казва в този момент Кирстен. — Ако искаш да говориш с нея…
Няма начин! Винаги съм знаела, че на телефон вяра да нямаш! Ето ти сега!
— Би ли й предала само — отговарям аз, като се старая да запазя самообладание — да ме изчака. Веднага тръгвам към вас!
— Толкова ли е спешно?
— Да! Повече от спешно!
Офисите на Робин се намират в тузарска сграда на 96-та улица. Когато почуквам на вратата, чувам гъргорещия й смях и когато отварям предпазливо, я зървам да седи на бюрото си с чаша шампанско в едната ръка, телефон в другата и отворена кутия шоколадови бонбони пред нея. В ъгъла пред клавиатурата на компютъра седи момиче с шноли в косата, което би трябвало да е Кирстен.
— Беки! — възкликва Робин. — Заповядай, влизай! Ей сега свършвам! Дженифър, мисля, че трябва да се спрем на сатена. Да? Добре. До скоро. — И тя затваря телефона и ми се усмихва лъчезарно. — Беки, миличка, как си? Как беше в Англия?
— Много добре, благодаря. Робин…
— Тъкмо се връщам от един божествен благодарствен обяд в хотел „Карлтън“, на който бях поканена от госпожа Хърман Уинклър. Сватбата им наистина мина фантастично! Младоженецът подари на булката малко кученце порода шнауцер пред олтара! Толкова мило! — Тук Робин сбръчква чело и отбелязва: — Какво исках да кажа с това? Ах, да! Знаеш ли какво? Та дъщеря й и зет й тъкмо потеглиха за Англия на сватбено пътешествие! И затова й казах, че нищо чудно да срещнат там и Беки Блумууд!