Выбрать главу

— Робин, трябва да поговорим!

— На всяка цена! И ако се отнася до чинийките за десерта, то говорих с управата на „Плаза“…

— Не, не е за чинийките! — извиквам. — Робин, чуй ме най-сетне! Докато бях в Англия, аз отмених сватбата! Оставих ти съобщение! Обаче ти не си го получила!

В тузарската стая настъпва гробна тишина. После лицето на Робин се сбръчква от смях.

— Ха-ха-ха! Беки, ама ти си безценна! Нали е безценна, Кирстен?!

— Робин, говоря ти напълно сериозно! Искам да отменя цялата сватба. Искам да се оженя в Англия! Майка ми ми организира там сватба. Всичко е готово…

— Представи си само да го беше направила! — продължава да се залива от смях Робин. — Но, разбира се, не можеш да го направиш заради предбрачния договор! Защото, ако отмениш тази сватба, те очаква огромна неустойка! — и тя продължава да гъргори от смях. — Искаш ли малко шампанско?

Аз се вторачвам в нея ужасена.

— Какво искаш да кажеш с това, че е заради договора? Какъв договор?

— Договора, който си подписала, скъпа! — отговаря тя, подава ми чаша шампанско и пръстите ми веднага се сключват около нея.

— Но… но Люк не е подписал нищо. Той каза, че нищо не е валидно, докато не подпише и той!

— Не става въпрос за предбрачния договор между теб и Люк. Става въпрос за договора между теб и мен! Или, по-точно, договора ти с моята компания.

— Какво? — преглъщам аз. — Робин, но за какво ми говориш, за Бога? Аз не съм подписвала нищо!

— Напротив, подписвала си! Всичките ми булки подписват такъв договор! Дадох го на Елинор да ти го даде и тя ми го върна подписан. Да… тук някъде имах копие от него!

Тя отпива от шампанското си, извърта се със стола си и протяга ръка към елегантно шкафче за документи.

— Ето го! — възкликва и ми подава ксерокопиран документ. Оригиналът, естествено, е при моя адвокат.

Взирам се в страницата и сърцето ми претупва от ужас. Най-отгоре пише: „УСЛОВИЯ ПО ДОГОВОРА.“ Погледът ми се спуска право надолу, към многоточието — и ето го там, мьдри се и моят подпис.

Мисълта ми се връща към онази мрачна, дъждовна вечер. Как седя в апартамента на Елинор. И как възмутено подписвам всеки един лист, който се намира пред мен. Без да си правя труда да прочета какво пише отгоре!

Божичко! Какво сторих?!

Какво съм подписала?!

Започвам трескаво да преглеждам съдържанието, без да отбирам особено от специфичните юридически фрази:

Организаторът трябва да подготви подробен план… времето за изпълнение на договора е по взаимно съгласие… Клиентът трябва да бъде осведомяван за всички въпроси… да бъде свързан с предлагащите услугите… окончателното решение е на Клиента… неспазването на договора или отменянето на събитието по каквито и да било причини… възстановяване на разходите… 30 дена… окончтателно плащане… По-нататъшни…

Докато продължавам да чета думите, усещам, че по гърба ми започват да пълзят студени тръпки — нагоре-надолу, нагоре-надолу.

По-нататъшни условия: в случай на отмяна на събитието, ако Клиентът се ожени в рамките на една година от датата на отмяната, Клиентът подлежи на неустойка в размер на сто хиляди долара, които трябва да бъдат изплатени на компанията „Сватбени тържества“.

Неустойка от сто хиляди долара.

И аз съм се подписала.

— Сто хиляди долара? — успявам да изрека накрая. — Това… са доста пари.

— Това е само за глупави момичета, които се преструват, че отлагат събитието, а после се женят на друго място — отговаря весело Робин.

— Но заащо…

— Беки, щом се заема с планирането на една сватба, държа тази сватба да се състои! И преди са се отказвали момичета. — Тук гласът й внезапно добива метален оттенък. — Момичета, които накрая решават да си правят каквото си искат. Момичета, които само използват моите идеи, моите контакти. Момичета, които си въобразяват, че могат да се възползват от експертния ми подход и после да им се размине. — Привежда се към мен, а очите й проблясват заплашително. — Беки, нали не искаш да си едно от тези момичета?

Боже, та тя е луда! Сватбената организаторка наистина е луда!

— Д-д-добра идея — запелтечвам аз. — Нали и ти трябва да се защитиш!

— В дадения случай, разбира се, Елинор би могла и сама да го подпише, но с нея постигнахме съгласие, че по този начин тя защитава и собствената си инвестиция! — усмихва се победоносно Робин. — Така че споразумението е перфектно за всички страни!