Хайде де, Лоръл! Къде си? Отварям вратата на пробната и се оглеждам, но не я зървам никъде.
— Окей! Ето, че започва да става!
Обръщам се и за мой най-голям ужас зървам, че ръката на Ейми се е появила като че ли от нищото и незнайно как е успяла да докопа ципа с дългите си маникюри.
— Можете ли да ми помогнете да си сваля ципа? — обажда се тя.
— Ами… ще пробвам…
Сграбчвам ципа и започвам да го дърпам в посока, противоположна на тази, в която го дърпа тя.
— Ама той е заял! — извиква отчаяно тя.
— Да, виждам. Тъкмо се опитвам да го оправя!
— Ей, я почакайте малко! — виква тя неочаквано подозрително. — В коя посока дърпате?
— Аааз… в същата като вас…
— Здравей, Лоръл! — чувам отвън изненадания глас на Кристина. — Добре ли си? Да не би да съм забравила, че за днес имаш уговорен час?
— Не, нямам — отговаря тя. — Обаче Беки ми е приготвила нещо много интересно.
— Най-сетне! — отдъхвам си аз, притичвам до вратата и отварям.
Ето ти я и Лоръл, с почервеняло от превъзбуда лице, облечена в новата си пола на Майкъл Корс, съчетана по най-неподходящия начин с тъмносин блейзър.
Колко пъти да й повтарям кое с кое си върви?! Ааа! Май ще взема да правя неочаквани визити на клиентите си по-често! Да ги видя аз как си съчетават дрехите без мен!
— Ето я и нея — отсичам и кимвам по посока на хибрида между кукла Барби и коледна бисквитка, който все още се опитва да се измъкне от роклята си.
— Ясно — кимва Лоръл и влиза спокойно в пробната. — Остави я на мен.
— Какво? Кой е тук? — извърта безпомощно Ейми глава при звука на гласа на Лоръл. — Исусе Христе! Не! Да не би да е…
— Точно така — изрича смразяващо Лоръл. — Аз съм!
Стоя си аз пред вратата на моята пробна, като се опитвам да не обръщам внимание на крясъците вътре. След няколко минути Кристина излиза от офиса си и се приближава към мен.
— Беки, какво става тук?
— А, нищо. Просто… Лоръл срещна своя отдавнашна позната и… Реших да ги оставя малко насаме. — Отвътре до нас достига нещо като „туп-туп-туп“ и аз се изкашлям колкото мога по-силно. — Мисля, че те… си бъбрят.
— Бъбрят си значи — поглежда ме изпитателно Кристина.
— Точно така! Бъбрят си!
Внезапно вратата се разтваря и оттам се появява Лоръл, стиснала в ръка връзка ключове.
— Беки, ще се наложи да прескоча до апартамента на Ейми, а на нея май ще й се наложи да ме поизчака тук. Нали така, Ейми?
Надниквам в пробната. Ейми се е свила в единия от ъглите, все така по бельо — вече без смарагдовия медальон — и изглежда като пострадала от боен стрес. Кимва, без да изрече и думица.
Когато Лоръл се отдалечава, Кристина ме поглежда, неспособна да повярва на очите си.
— Беки…
— Добре! — възкликвам аз по посока на Ейми с най-добрия си професионално жизнерадостен тон. — Така и така ще чакаме, какво ще кажете да изпробваме още няколко рокли?
Четиридесет минути по-късно Лоръл се връща, а очите й светят от радост.
— Успя ли да вземеш всичко останало? — питам нетьрпеливо.
— Взех абсолютно всичко!
От другия край на отдела ни Кристина вдига глава към нас, после извръща поглед и го забива в противоположната посока. И без това спомена, че единственият начин да не ме уволни зареди онова, което току-що стана, е да не знае какво е станало.
Така че в общи линии постигнахме съгласие, че тя не знае нищо за случилото се.
— Заповядай! — хвърля Лоръл ключовете на Ейми. — Вече можеш да тръгваш. И предай поздравите ми на Бил. Той напълно те заслужава.
Без да каже каквото и да било повече, вече напълно облечената Ейми скача на крака и тръгва да излиза.
— Почакай! — извиква след нея Лоръл. — Сети ли се да благодариш на Беки?
— Аз… хмм… — Ейми ме поглежда притеснено и изрича: — Благодаря ти, Беки!
— Няма защо — отвръщам неловко аз.
И докато Ейми се носи почти на бегом към ескалатора, Лоръл ме прегръща и казва:
— Беки, ти си истински ангел! Не знам как ще ти се отплатя за всичко, което стори за мен! Само кажи какво искаш, и то ще бъде твое!
— Не бъди глупачка! — изкисквам се аз. — Просто исках да ти помогна!
— Говоря ти напълно сериозно!
— Лоръл…
— Настоявам! Само кажи, и всичко ще пристигне точно навреме за сватбата ти!
Моята сватба…
Все едно някой отвори прозореца и пусна студения въздух вътре.
В цялото това вълнение на момента успях да забравя за нея. Но за кратко. И ето, че сега всичко се стоварва обратно върху главата ми. С пълна сила.
Моите две сватби. Моите два провала.