— Била съм права ли?! За какво?! — подскачам като ужилена.
Тук със сигурност нещо не е наред!
— Всички сме обсебени от материализъм! Обсебени от манията да преуспеем на всяка цена! От парите. От стремежа си да впечатляваме определени хора, които никога не могат да бъдат впечатлени, каквото и да… — Не довършва, едва поемащ си дъх. — Но никой не проумява, че най-важното нещо е човечността! Би трябвало да познаваме и бездомници! Би трябвало да познаваме дори и боливийски селяни!
— Ами… да де… — вметвам аз. — Но все пак…
— Днес цял ден си повтарям нещо, което ти ми каза преди известно време. И сега не съм в състояние да го забравя.
— И какво точно съм казала? — питам нервно.
— Каза, че… — Спира, като че ли се опитва да ме цитира максимално точно. — Каза, че всички ние сме на тази планета за прекалено кратък срок. И когато накрая направим равносметка, кое ще натежи? И кое е по-важно: да знаеш как са балансирани няколко безсмислени цифри, или да си сигурен, че си бил такъв, какъвто си искал да бъдеш?!
Зяпвам изумено.
— Ама… това просто си го измислих ей така! Тогава не говорех сериозно!
— Аз изобщо не съм човекът, какъвто искам да бъда, Беки! И въобще не вярвам, че някога ще успея да стана такъв, какъвто искам да бъда! Досега живеех в голяма заблуда. Бях обсебен все от неправилните неща…
— Хайде, стига! — стискам му окуражително ръка. — Ти си Люк Брандън! Ти си преуспял и много красив, и богат…
— Но не съм човекът, който трябваше да стана! Проблемът е, че вече не си спомням кой беше този човек. И не знам какво искам да стана… какво искам да сторя с живота си… по кой път да поема… — Той се отпуска върху масата и заравя лице в ръцете си. — Беки, нуждая се от отговори! От важни отговори!
Направо не мога да повярвам! Моят Люк преживява криза на средната възраст!
----------------------------------------------------------------------------
Мис Ребека Блумууд
Западна 11-та улица № 251, ап. Б
Ню Йорк
23 май 2002 г.
Скъпа мис Блумууд,
Благодаря Ви за писмото от 21 май. Радвам се, че започвате да ме възприемате като добър приятел, а в отговор на Вашия въпрос, моят рожден ден е на 31 октомври.
Напълно съм съгласен с Вас, че сватбите са скъпо удоволствие. За съжаление обаче в настоящия момент не съм в състояние да увелича Вашия кредитен лимит от 5000 долара на 105 000 долара.
Вместо това мога да Ви предложа увеличение от 6000 долара, като само ми остава да се надявам, че и това ще Ви помогне донякъде.
Искрено Ваш:
Мис Ребека Блумууд
Западна 11-та улица № 251, ап. Б
Ню Йорк
28 май 2002 г.
Скъпа Ребека,
Благодаря Ви за писмото и снимките. Опасявам се обаче, че ние не разполагаме с двойници нито на Вас, нито на Вашия годеник. Наред с това съм длъжна да Ви призная, че преобладаващата част от нашите клиенти надали биха желали да се оженят един за друг, дори и срещу „тлъст хонорар“, както Вие имате любезността да се изразите.
И все пак понякога има и изключения, което ми дава възможността да Ви уведомя, че нашият двойник на Ал Гор е готов да се ожени за нашата двошшчка на Шарлийн Тилтън, ако сделката е честна.
Моля Ви да ни уведомите дали сте съгласна.
Искрено Ваша:
27 май 2002 г.
Господин Малкълм Блушууд благодари на госпожа Елинор Шърман за любезната й покана за сватбата на Бски и Люк в хотел „Плаза“ на 22 юни. За съжаление се налага да откаже, тъй като си е счупил крака.
27 май 2002 г.
Господин и госпожа Мартин Уебстър благодарят на госпожа Елинор Шърман за любезната и покана за сватбата на Беки и Люк в хотел „Плаза“ на 22 юни. За съжаление се налага да откажат, тъй като и двамата са получили възпаление на лимфните жлези на шията.