27 май 2002 г.
Господин и госпожа Том Уебстър благодарят на госпожа Елинор Шърлщн за любезната й покана за сватбата на Беки и Люк в хотел „Плаза“ на 22 юни. За съжаление се налага да откажат, тъй като кучето им внезапно се спомина.
Шестнадесет
Тази работа вече изобщо не е смешна. Люк отказва да ходи на работа вече повече от седмица. Изобщо не се е бръснал. Всеки ден излиза и се мотае само един бог знае по какви места до малките часове на нощта, когато се прибира, обикновено пиян. А когато вчера се върнах от работа, установих, че е раздал всичките си обувки на разни бездомници.
Чувствам се напълно безпомощна. Нищо от онова, с което се захванах, не се получава. Пробвах с огромни купи от питателна домашно приготвена супа. (Или поне на пликчето се твърдеше, че е питателна и домашно приготвена.) Пробвах с нежна, ласкава любов. Което си беше отлично, най-малкото докато продължаваше. (И което, сега като се замисля, май беше доста отдавна.) Ала нищо не се промени. След това той си остана същият — мрачен и вторачен в някаква точка в празното пространство пред себе си.
А онова, с което се постарах най-много, бе да седна и да си поговоря с него. Понякога имам усещането, че като че ли напипвам нишката. Ала той или изпада в още по-голяма депресия, или казва: „Какъв смисъл има от всичко това?!“ и отново зачезва нанякъде. А най-големият проблем е, че в приказките му няма абсолютно никаква логика и последователност. Звучи направо абсурдно. В един момент твърди, че иска да напусне компанията си и да влезе в политиката, защото там му било сърцето и той никога не трябвало да го предава. (В политиката ли? Та той никога досега не ми е говорил за влизане в политиката!) В следвашия момент настоява, че единственото, за което си бил мечтал някога, е да стане баща, така че хайде да си направим шест деца, а той щял да си стои вкъщи и да бъде съпруг-домакиня.
Междувременно асистентката му звъни по телефона всеки ден, за да провери дали Люк е вече по-добре, а на мен ми се налага да си измислям все по-ужасяващи подробности от мистериозното заболяване на шефа й. Ако някой реши да ми повярва, Люк вече го е налегнала чумата.
Толкова съм отчаяна, че вчера звъннах на Майкъл и той обеща да дойде у нас и да провери дали няма да може да помогне с нещо. Защото, ако някой изобщо може да помогне, то това е единствено Майкъл.
А що се отнася до сватбата…
Всеки път, когато се сетя за нея, буквално се поболявам. Останаха само три седмици. А аз все още не съм измислила на кой континент да се оженя.
Мама ми се обажда всяка сутрин и засега съумявам да разговарям със съвсем нормален тон с нея. Робин пък ми звъни всеки следобед и с нея съумявам някак си да разговарям нормално. Даже наскоро си измислих една шега, че няма да се появя на сватбата си. Много се смяхме, а Робин през смях подхвърли: „Само посмей! Веднага ще те дам под съд!“, след което не знам как успях да не се разридая истерично.
Имам усещането, че извършвам свободно падане. Че се нося към земята — без никакъв парашут.
Нямам представа как го постигам. Имам усещането, че съм попаднала в някаква нова психична зона — зона, далеч отвъд обичайната паника, отвъд нормалните разрешения на проблемите. Наясно съм, че само чудо може да ме спаси.
На което и възлагам надеждите си в общи линии. На празника на свети Томас запалих петдесет свещи и още толкова — на празника на свети Патрик, оставих писмена молитва върху молитвената дъска в синагогата на 65-та улица, а на индийската богиня Ганеш дарих огромен букет цветя. Освен това по Интернет успях да зарибя петдесетина души от Охайо, които в момента се молят усърдно за мен.
Или поне се молят да намеря щастието, докато се боря с алкохолизма. Не успях да събера сили да обясня историята за двете сватби пред отец Гилбърт, особено след като се запознах с проповедта му за това как за Бог измамата е много болезнена, тъй като означава, че Дяволът е заслепил очите на праведните. Затова реших да мина с историята за алкохолизма, тъй като и без това открих страница, посветена на тази тема. (А като се има предвид, че вече съм на три малки шишенца водка на ден, може да се каже, че отдавна съм в кюпа.)
Никъде не намирам мир и спокойствие. Дори вкъщи не съм в състояние да се отпусна. Имам усещането, че апартаментът ме задушава. В ъглите на всяка стая се извисяват камари сватбени подаръци. Мама ми изпраща по петдесетина факса на ден. Робин свикна да се отбива у дома, когато й хрумне. И за капак на всичко — на тоалетката ми се мъдри цяла купчина булчински воали и диадеми, които ми изпратиха от бутика „Дрийм Дрес“, без дори да си направят труда да ме питат искам ли ги.