— Аз съм си много добре — побързвам да отговоря. — В случая важният е Люк. Той е напълно променен. Просто за една нощ. В един момент беше добре, а в следващия бъбри само неща от рода на: „Нуждая се от отговори“ и „Какъв е смисълът на живота?“ и „Накъде отиваме всички ние?“. Изпаднал е в дълбока депресия, не ходи на работа и… аз просто не знам какво да направя!
— Честно да ти кажа, очаквах подобен срив у него от известно време — казва Майкъл, докато поема от мен чашата си с кафе. — Този твой човек работи прекалено. Винаги е бил такъв. И всеки, който работи с такова темпо в продължение на такъв дълъг период… — Свива тъжно рамене и потупва гърдите си. — Никой не го знае по-добре от мен. Всичко се заплаща.
— Но в случая не е само работата. Отнася се за… всичко в неговия живот. — Прехапвам устни и допълвам: — Мисля, че твоята сърдечна криза му се отрази много повече, отколкото си дава сметка.
— Имаш предвид от онзи епизод.
— Именно. Двамата се скарахте… и за него това беше огромен удар. Това го накара да започне да се замисля по-дълбоко за разни неща… Не знам, за живота и за какво ли още не. А после дойде и онази история с майка му.
— Аха — кимва разбиращо Майкъл. — Знаех си, че Люк ще се разстрои заради онази статия в „Ню Йорк таймс“. Напълно разбираемо, междувпрочем.
— И това е нищо! После нещата се влошиха още повече!
И разказвам как Люк е намерил писмата до майка му, писани от баща му, и Майкъл видимо се шокира.
— Ясно — отбелязва накрая, докато бърка замислено кафето си. — Вече всичко си идва на мястото. Майка му открай време е била движещата сила зад всички негови начинания и успехи. Мисля, че никой не може да го отрече.
— Всичко е сякаш… внезапно няма представа защо прави това, което прави. И затова се отказа да го прави. Не иска да ходи на работа, не говори за терзанията си, Елинор е все още в Швейцария, колегите му непрекъснато се обаждат, за да питат как е, а аз нямам желание да им казвам нещо от рода на: „Всъщност Люк не може да се добере до телефона, защото точно в момента страда от криза на средната възраст“…
— Не се тревожи! Днес и без това трябва да отида до неговата компания. Може и да успея да измисля някаква история за творчески отпуск. Гари Шепърд ще поеме кормилото за известно време. Той е изключително способен.
— Но нали няма да заиграе зад гърба на Люк? — поглеждам подозрително Майкъл.
Последния път, когато Люк откъсна поглед от компанията си за не повече от три минути, Алиша Билингтън Дългокраката кучка се опита да му измъкне всичките клиенти и да саботира цялата работа. Това едва не сложи край на „Брандън Къмюникейшънс“.
— С Гари няма да има никакви проблеми — успокоява ме Майкъл. — А и аз още не съм заработил на пълни обороти. Така че, нищо не ми пречи да хвърлям по един поглед от време на време.
— В никакъв случай! — извиквам ужасено. — Ти не трябва да се претоварваш с работа! Знаеш, че трябва да работиш умерено!
— Беки, аз не съм инвалид! — отвръща Майкъл с известно раздразнение. — Вие с дъщеря ми като че ли сте си плюли в устата!
Телефонът иззвънява, ала аз го оставям да се превключи на секретар.
— Е, как вървят сватбените приготовления? — отбелязва Майкъл, като оглежда стаята.
— Ами… чудесно! — залепям аз веднага дежурната си усмивка. — Благодаря, че попита!
— Получих обаждане от вашата сватбена организаторка във връзка с репетицията на тържеството. Та между другото тя ми съобщи, че родителите ти няма да успеят да дойдат.
— Не, няма — отговарям след кратка пауза. — Наистина няма да дойдат.
— Много лошо. За кога са успели да си резервират полет?
— Хммм… — Отпивам от кафето си, като се старая да отбягвам погледа му. — Не съм сигурна точно кой ден…
— Беки? — Гласът на мама отеква из цялата стая и аз така се стряскам, че разливам половината от кафето върху дивана. — Беки, скъпа, трябва да говоря с теб за оркестъра. Казах, че не могат да свирят „Рок Диджей“, защото басистът им е изсвирил само четири акорда засега. Затова ми изпратиха списък с песните, които наистина могат да свирят, така че…
Мамка му! Спускам се към телефона и грабвам слушалка.
— Мамо? — изричам, едва поемайки си дъх. — Виж какво, в момента имам важна среща, така че ще ти се обадя по-късно.
— Но, миличка, ти трябва да одобриш списъка е песните! Ще ти изпратя факс, става ли?
— Окей. Става.
Затварям телефона и се връщам на дивана, като се старая да запазя самообладание.
— Майка ти наистина се е вживяла в подготовката за сватбата! — отбелязва усмихнато Майкъл.
— Ами… да. Така е.
Телефонът отново зазвънява, но аз пак не му обръщам внимание.