— Какво?! — изкрещява невярващо Сузи. — Боже, господи! Ама това е невероятно! Това е направо фантастично! Беки, толкова се притеснявах за тази работа! И честно да ти кажа, направо не виждах какво можеш да направиш в създалата се ситуация. Сигурно сега танцуваш от радост, а?! Сигурно сега…
— Да. Отчасти.
Сузи си глътва граматиката.
— Какво искаш да кажеш с това „отчасти“?! — успява да изфъфли накрая.
— Знам, че всичко се нареди чудесно. Знам, че е фантастично. — Тук започвам да навивам крайчеца на халата около пръста си. — Обаче някак си… Не ми се струва особено фантастично.
— Какво имаш предвид? — пита Сузи и чувам как намалява звука на телевизора. — Беки, какво не е наред?
— Чувствам се много зле — започвам да нареждам аз. — Чувствам се сякаш… съм спечелила, обаче не искам да печеля така. Имам предвид, добре де, вярно, че нещата се наредиха точно така, както ги исках. Люк отряза завинаги Елинор, няма нищо против да плати неустойката на сватбената ни агентка, можем да направим сватбата у дома… От една страна, всичко е страхотно. Обаче, от друга…
— Какво от друга? Няма друга страна!
— Напротив, има. Или поне… така мисля. — Започвам да си гриза нокътя на палеца. — Сузи, притеснявам се за Люк. Той е наистина много привързан към майка си. А сега твърди, че никога повече няма да й проговори.
— И какво от това? Това нали е добре, а?!
— Не съм много сигурна. Така ли е наистина? — казвам и се вторачвам в дъската за гладене. — В момента е в някаква еуфория. Ами ако скоро започне да го гризе съвестта? Ако се почувства виновен? Ами ако въпреки привидното му спокойствие в някой момент в бъдещето отново откачи заради това? Знаеш ли, веднъж втората му майка Анабел каза, че ако се опитам да премахна Елинор от живота на Люк, това ще му причини непоправими вреди.
— Но не ти си я премахнала от живота му! — изтъква Сузи. — Той сам го е направил!
— Е, значи сам си е причинил непоправими вреди. Може би е като… сам да си е отрязал ръката или нещо подобно.
— Да бе, няма що!
— И сега му се е отворила дълбока рана, която никой не може да види, и тя постепенно ще забере, и някой ден всичко отново ще избухне, и…
— Беки, престани! В момента закусвам!
— Окей, извинявай. Просто се тревожа за него. Той не е прав. А има и друго нещо… — Затварям очи, защото не мога да повярвам, че се каня да изрека следващите думи. — Аз нещо май… попромених мнението си за Елинор.
— Какво си направила?! — пак изпищява Сузи. — Беки, моля се, не говори подобни неща! Едва не изпуснах горкия Ърни на пода!
— Не че я харесвам или нещо подобно — побързвам да се оправдая. — Обаче двете си поговорихме надълго и нашироко. И наистина мисля, че тя може би обича Люк. По свой собствен, леден начин.
— Но тя го е изоставила!
— Да, знам. Но вече съжалява.
— Е, и какво от това?! Остава и да не съжаляваше!
— Сузи, честно да ти кажа, смятам, че тя може би заслужава още един шанс — изричам и се втренчвам в нокътя си, който постепенно придобива отвратителен, синкав нюанс. — Така де… Вземи за пример мен. През живота си съм направила какви ли не глупости. Хиляди и милиони. Предавала съм хората. Обаче те винаги са ми давали още един шенс.
— Беки, ти изобщо не можещ да се сравняваш с проклетата Елинор! Ти никога не би изоставила детето си!
— Не твърдя, че съм като нея. Просто искам да кажа, че… — и не довършвам, като оставям халата ми да се спусне встрани.
Нямам точна представа какво искам да кажа. И даже не съм сигурна, че Сузи ще разбере какво имам предвид. Тя никога през живота си не е допускала грешки. Винаги се е носела леко и безпроблемно по неговите вълни, без да притеснява никого, без да се забърква в неприятности. Обаче при мен не е така. Аз отлично знам как се чувства човек, когато е постъпил глупаво — или даже повече от глупаво, — а после повече от всичко на света му се ще да не го е правил.
— И накъде води всичко това? Защо си… — извисява уплашено глас приятелката ми. — Чакай малко! Беки, нали това не е начин да ми съобщиш, че все пак ще се ожениш в Ню Йорк?
— Нещата не са толкова прости — отвръщам след кратка пауза.
— Беки! Ще те убия! Наистина ще го направя! Ако сега ми кажеш, че искаш да се ожениш в Ню Йорк…
— Сузи, аз не искам да се оженя в Ню Йорк. Естествено не искам! Но ако сега се откажем от тази сватба… това ще бъде краят. Елинор никога няма да ни проговори. На нито един от нас. Никога.