— Направо не мога да повярвам! Просто не мога! Значи отново се каниш да прецакаш всичко, а?!
— Сузи…
— Точно когато всичко най-сетне се е наредило! Точно когато, като никога през живота ти, нещата около теб не са в пълен хаос и аз най-после мога да се успокоя…
— Сузи…
— Беки?
Вдигам стреснато глава. Люк стои насред стаята по боксерки и тениска и ме наблюдава сънено и объркано.
— Добре ли си? — пита той.
— Да, добре съм — отговарям, като слагам ръка върху слушалката. — Просто си говоря със Сузи. — Ти се връщай в леглото. Няма да се бавя.
Изчаквам го да се прибере в спалнята, а после се примъквам по-близо до радиатора, който все още е топъл.
— Сузи, слушай ме сега внимателно! Просто… просто ме изслушай, става ли? Няма да прецакам всичко. От известно време размишлявам упорито и ето каква гениална идея ми хрумна…
В девет часа на другата сутрин аз съм вече в апартамента на Елинор. Облякла съм се изключително внимателно — нося най-елегантния си ленен костюм в дипломатически стил, обута съм в успокояващи обувки със заоблени бомбета. Въпреки че не съм особено убедена, че Елинор ще оцени усилията ми. Когато отваря вратата, виждам, че лицето й е дори още по-бледо от вчера, а очите й ме пронизват като ками.
— Ребека — изрича ледено.
— Елинор — отвръщам със същата доза леденост. После си спомням, че съм дошла в ролята на помирителка и повтарям, като се опитвам да вмъква известна доза топлота: — Елинор, дойдох да поговорим.
— Да се извиниш — казва тя и тръгва по коридора.
Господи, крава си е, и крава ще си остане! Аз да не би да съм я обидила с нещо снощи? Нищо подобно! За момент обмислям дали да не се обърна и да не си тръгна. Но после си казвам, че така и така съм се решила да го направя, по-добре да опитам.
— Не съвсем — добавям. — Просто да поговорим. За теб. А и за Люк.
— Значи той е съжалил за необмислените си действия.
— Нищо подобно.
— Значи иска да се извини.
— Нищо подобно! Изобщо не му и минава през ума! Чувства се наранен и ядосан, и няма никакво желание да се приближава до теб!
— Тогава защо си тук?
— Защото… смятам, че би било разумно вие двамата да се опитате да се помирите. Или поне да се опитате отново да поговорите.
— Аз нямам какво да му казвам — отвръща Елинор. — Нямам какво да казвам и на теб. Както Люк сам изтъкна вчера, на отношенията ни е сложен край.
Господи, ама те наистина са си лика-прилика!
— И… съобщи ли вече на Робин, че сватбата се отменя? — Точно това е тайният ми страх, затова затаявам дъх в очакване на отговора.
— Засега не съм. Реших да дам на Люк шанс да размисли. Очевидно това е било грешка от моя страна.
Поемам си дълбоко дъх и започвам:
— Аз ще намеря начин да накарам Люк да се съгласи с тази сватба. Обаче, ако ти му се извиниш. — Тук гласът ми потреперва. Направо не мога да повярвам, че го правя!
— Какво каза?! — извръща се рязко Елинор към мен.
— Да се извиниш на Люк и да му кажеш, че… ами, в основни линии, че го обичаш. А аз ще го убедя да се оженим в „Плаза“. Така ще получиш грандиозната си сватба, с която ще блеснеш пред твоите приятели. Такава е сделката.
— Ти… ти се осмеляваш да се пазариш с мен?!
— Ами… май да. — Обръщам се, поглеждам я право в очите и стискам здраво юмруци. — В основни линии, Елинор, тук съм по напълно егоистични причини. Люк е живял като обсебен от теб през целия си живот. А сега изведнъж решава, че никога повече не иска да те вижда. Което си е много добре — обаче се опасявам, че това не е краят. Страхувам се, че след не повече от две години той внезапно ще реши да се отбие в Ню Йорк, за да провери дали ти наистина си толкова лоша, колкото той си мисли. И ще започне от самото начало.
— Това е нечувана наглост! Как смееш ти…
— Елинор, ти искаш тази сватба. Много добре знам, че я искаш! Просто трябва да се държиш любезно със сина си, и можеш да я имаш. Така де, толкова много ли искам според теб?
Настъпва гробовна тишина. Очите на Елинор постепенно се превръщат в тънички цепки — толкова, колкото им е възможно след неотдавнашната пластична операция.
— Ти също искаш тази сватба, Ребека! Моля те, не се преструвай, че действаш, водена от чисто алтруистични подбуди! Ти бе не по-малко ужасена от мен, когато той заяви, че се отказва от нея! Признай си! И сега си дошла тук, защото искаш да се ожениш в „Плаза“!
— Мислиш, че за това съм тук, така ли?! — ахвам аз. — Защото съм притеснена, че сватбата в „Плаза“ е отменена?!
Идва ми да се разхиля истерично. Идва ми да й разкажа цялата истина, от самото начало.
— Повярвай ми, Елинор — изричам накрая, — не заради това съм тук! Мога да преживея и без сватбата в „Плаза“. Да, вярно е, че я очаквах и че всичко беше много вълнуващо. Обаче щом Люк не я иска… така да бъде. Мога да се откажа от нея с лека ръка. Там няма да има мои приятели. Ню Йорк не е градът, в който съм родена. И затова изобщо не ми пука за тази сватба!