Име: Ребека Блумууд.
Адрес: Западна 11-та улица № 251, ап. Б. Ню Йорк
Предпочитана титла: Баронеса Ребека Блумууд на Харви Никълс.
Основни постижения:
Патриотизъм:
Служила съм на Великобритания в продължение на много години, подпомагайки икономиката й посредством средствата на покупко-продажбите.
Търговски взаимоотношения:
Откакто живея в Ню Йорк, работя всеотдайно за подобряване на международния стоков обмен между Великобритания и Съединените щати, например винаги купувам вносния чай „Туайнингс“, както и мармалада „Мармайт“.
Обществени изяви:
Появявала съм се по телевизията, където съм водила дебати носно настоящото състояние на нещата (предимно в областта на модата).
Културен опит:
Колекционирам антики и произведения на изкуството, сред които най-ярко се открояват венецианските вази и барчетата от 1930-те.
Личен принос, ако бъдете избрана:
Като нов член на Камарата на Лордовете с удоволствие бих приела ролята на моден консултант — област, незаслужено пренебрегвана до този момент, но от жизненоважно значение за кръвта на демокрацията.
Пет
Дайте да се разберем веднъж завинаги! Разбира се, че няма да се омъжа в Ню Йорк! Естествено, че няма да го направя! Това е абсолютно немислимо! Ще си се омъжа вкъщи, точно както планирахме, с приятна палатка в градината. Няма абсолютно никаква причина за промяна на плановете. Никаква.
Само дето…
О, Господи! Може пък, просто е възможно този път Елинор да има известно право…
Искам да кажа, че такова нещо се случва веднъж в живота на човека, нали?! Това не ти е поредният рожден ден или поредната Коледа. Човек има само един-единствен сватбен ден. Така че, ако ти е предоставена възможността да го превърнеш в приказно преживяване, защо да я изпускаш, не съм ли права?!
Защото това със сигурност ще бъде приказно! Да вървя аз по онази пътека, а в мен четиристотин души да са вперили погледи, с някакви фантастични цветови аранжировки навсякъде… А после всички да седнем на някакъв невероятен обяд… Робин ми даде няколко примерни менюта и — о, Боже! Каква храна само! Розаче от мейнски омари… Патица консоме с парченца фазан… Едър ориз с пиньоли…
Така де. Знам, че Оксшот и тамошните организатори на тържества са много добри, но дори не съм сигурна, че на тях им е известно какво е това пиньоли. (Ако трябва да бъдем честни, аз също не го знам, обаче не в това е въпросът. Пък и звучи много шик!)
И може би Елинор все пак е права. Мама би била наистина благодарна, ако й спестим цялото това главоболие. Да. Нищо чудно вече да й е писнало от този тежък товар по организирането на сватбата, но да не смее да си признае. Може би вече й се иска да не си бе предлагала услугите. Докато, от друга страна, ако се оженим в хотел „Плаза“, на нея няма да й се налага да прави нищо. Нищичко! Само да се появи. Освен това двамата с татко няма да трябва да плащат за всичко… Така де! В крайна сметка, правя им услуга, не съм ли права?!
И така, докато се връщам на работа в „Барнис“, аз си изваждам мобилния телефон от чантата и набирам телефона на моите родители. Когато мама вдига, чувам в далечината финалните акорди на „Криминален отдел“ и внезапно ме залива носталгия по дома. Веднага си представям как мама и татко седят пред телевизора, завесите са спуснати, а фалшивата камина проблясва уютно.
— Здрасти, мамо!
— Беки! — възкликва мама. — Толкова се радвам, че се обади! От няколко дена се опитвам да ти изпратя по факса няколко примерни менюта, обаче твоят факс очевидно не работи! Татко ти пита дали си проверявала в последно време хартията вътре?
— Ами… не знам. Слушай сега, мамо…
— Чуй само това! Зълвата на Джанис познава един човек, който работи в компанията за украсяване на балони! Та тя казва, че ако поръчаме двеста и повече балона, хелият ще ни излезе безплатно!
— Страхотно! Виж какво, точно за сватбата исках да поговорим…
А бе, защо внезапно станах толкова нервна?
— Добре де, кажи! Греъм, би ли намалил малко телевизора, ако обичаш!
— Просто наскоро ми хрумна… една възможност, нищо повече… — тук се изкисквам неспокойно, — че двамата с Люк бихме могли да се оженим и в Америка!
— Америка ли? — Настъпва продължителна пауза. — Какво искаш да кажеш с това „Америка“?