— Е, тогава… виж тиарите! Такава и без това трябва да имам!
— Беки, какво става?
— Нищо! — отвръщам ведро аз. — Просто си помислих, че ти би могла да… О, здрасти, Робин! — обръщам се към нея точно в момента, в който тя е вече до нас.
— Беки! — възкликва Робин и плясва с ръце. — Боже, колко красива си с тази рокля! Тя ли е твоята, как мислиш?
— Засега не съм особено сигурна. — Усмивката ми е толкова стегната, че устата вече започва да ме боли. — Е, Робин, откъде разбра, че ще бъда тук? Сигурно владееш телепатия!
— Синтия ме уведоми, че ще наминеш. Тя е моя стара приятелка — отговаря Робин и се обръща към Сузи. — А това трябва да е твоята приятелка от Англия, нали?
— Ах, да. Сузи, запознай се с Робин. Робин, това е Сузи.
— Ах, Сузи? Значи самата шаферка! За мен е огромно удоволствие да се запозная с вас! Изглеждате абсолютно забележително в… — И погледът на сватбената организаторка се спира върху коремчето на Сузи. — Божичко, да не би да сте бременна?!
— Дотогава вече ще съм родила — успокоява я Сузи.
— Браво! — Лицето на Робин се отпуска. — Та както казвах наскоро, ще изглеждате наистина прекрасно във виолетово!
— Виолетово ли?! — обърква се Сузи. — Аз мислех, че ще бъда в синьо!
— Не, категорично виолетово!
— Беки, сигурна съм, че майка ти каза…
— Както и да е! — побързвам да прекъсна този кошмарен разговор. — Робин, днес съм малко заета, така че…
— Напьлно съм наясно и изобщо не желая да ти преча. Но така и така съм тук, има едно-две нещица… Ще ти отнема само две секунди! Обещавам ти! — И тя бръква в чантата си и изважда вездесъщия бележник. — Така, първо. От оркестъра се съгласиха да присъстват и скоро ще ни изпратят програмата, за да си избереш какво искаш да ти свирят. После… — И плъзга поглед по бележника си.
— Страхотно! — Хвърлям таен поглед към Сузи, която наблюдава Робин доста подозрително. — Знаеш ли какво, защо не вземеш да ми се обадиш, та да обсъдим всичко на спокойствие…
— Няма да ни отнеме много време! Да, ето го и другото нещо! Записани сме за дегустация в „Плаза“ на 23-ти, в гостната на главния готвач. Аз му предадох възгледите ти за рибата-монах, така че ще помислят за друг вариант… — Тук Робин отгръща на следващата страница. — Ах, да! Все още чакам този твой списък с гостите ти! — Вдига глава и поклаща пръст в престорен укор. — Докато се усетиш, ще трябва да започнем да мислим и за поканите! Особено за поканите за гостите ни от другата страна на Атлантика!
— Окей… аз ще… — смотолевям сконфузено аз.
Направо не смея да погледна към Сузи.
— Страхотно! А в понеделник ще те чакам при Антоан. Десет часа! Ако знаеш какви торти прави само!… Направо ще припаднеш! Така. Вече трябва да бягам. — И тя затваря бележника си и се усмихва на Сузи. — Много ми беше приятно да се запознаем, Сузи! Ще се видим на сватбата!
— Да, там ще се видим! На всяка цена! — отвръща приятелката ми с подозрително весел тон.
Вратата зад гърба на Робин се затваря и аз преглъщам на сухо. Усещам, че бузите ми пламтят.
— Та така. Аз… май най-добре да отида да се преоблека.
И се насочвам към пробната, без да смея да погледна към Сузи. Но секунда по-късно тя вече е при мен.
— И коя беше тази? — пита безгрижно тя, докато смъквам ципа на роклята си.
— Това беше… Робин. Приятна е, нали?
— И какви ги говореше тази жена?
— Ами просто… сватбени брътвежи… нали се сещаш… Би ли ми помогнала с този корсет, ако обичаш?
— И защо смята, че ти ще се жениш в хотел „Плаза“?
— Аз… хмм… не знам.
— Много добре знаеш! И онази жена на годежното ти парти! — Неочаквано гласът на Сузи придобива толкова жесток нюанс, че аз примигвам. — Беки, кажи ми веднага какво става тук!
— Нищо не става!
Сузи ме сграбчва за рамото.
— Беки, престани! Ти няма да се ожениш в хотел „Плаза“, нали?!
Втренчвам се в нея и усещам, че лицето ми става все по-горещо и по-горещо.
— Това е една… възможност — изричам накрая.
— Какво искаш да кажеш с това, че било възможност?! — вторачва се в мен Сузи и поотпуска захвата на рамото ми. — Каква възможност би могло изобщо да бъде?
Оправям роклята на закачалката, като се опитвам да спечеля време и да потисна нарастващото чувство за вина в душата си. Ако се държа така, сякаш тази ситуация си е напълно нормална, нищо чудно да стане точно такава.
— Просто стана така, че… добре де, Елинор реши да ни организира забележителна сватба! А аз още не съм решила дали да приема или не. — Виждам изражението на Сузи и питам: — Какво?!