Е, не че изрече с думи, че съжалява — точните й фрази бяха, че ще съди организаторите на партито. Но и това доказва загрижеността й, нали така?!
Боже, възможно ли е да не съм преценила правилно Елинор? Възможно ли е през цялото това време да не съм я разбирала? Може би това важи за всички хора около нея. Може би под ледената си обвивка тя да се окаже съвсем различен човек. Да, тя е уязвима и несигурна в себе си и точно затова се е обгърнала с тази защитна обвивка. И вероятно аз съм единственият човек, който може да прозре истината под тази обвивка и да убеди истинската Елинор да се покаже пред света. Тогава цялото нюйоркско общество ще ахне, Люк ще ме заобича още повече, а хората ще ме наричат „Момичето, което промени Елинор Шърман“ и…
— Беки? — Гласът на Люк пронизва мислите ми и ме изважда от тях. — Добре ли си?
— Да — отвръщам и едва сега си давам сметка, че ще налетя право на масичката за кафе. — Да, много съм добре!
Сядам до него на диванчето, Елинор ми подава чаша изстудено вино и аз започвам да отпивам от него, загледана през прозореца към блясъка на Манхатън, който се простира в далечината пред нас. Елинор и Люк са в разгара на някаква дискусия относно фондацията, затова аз си хрускам осолени бадеми и си тананикам весело. Незнайно как, но вече съм се озовала насред една прекрасна картина, когато Елинор се обръща към насъбралото се множество и заявява: „Беки Блумууд е не само образцова снаха, но и мой верен приятел“, а аз се усмихвам скромно на хората, които започват да ме аплодират. Точно в този момент се чува някакво прищракване, което така ме стряска, че аз едва не си разливам виното.
Елинор е затворила бележника от крокодилска кожа, в който пише. Поставя го настрани, намалява леко музиката и ме поглежда право в очите.
— Ребека — изрича.
— Да?
— Поканих те тази вечер, защото има нещо, което желая да обсъдя с теб. — И ми долива вино, при което аз й се усмихвам топло.
— Да?
— Както вероятно ти е добре известно, Люк е много заможен млад мъж.
— Е, така е… — изричам, леко смутена. — Сигурно си права.
— Говорих с моите адвокати, както и с адвокатите на Люк и… всички са на едно мнение. Така че, бих желала да ти дам това… — И тя ме залива с блясъка на необичайна за нея усмивка и ми подава дебел бял плик, а после подава друг такъв на Люк.
Докато го поемам, усещам, че надеждите ми се оправдават. Ето, виждате ли?! Елинор наистина става все по-любезна! Точно като в „Далас“. Вероятно ме прави съдружник в някоя семейна компания или нещо подобно, за да ме приветства с добре дошла в династията. Ами да! И аз ще започна да ходя на заседания на борда на директорите и всякакви подобни неща и всички заедно ще направим страхотни печалби и аз ще нося големи обици…
Отварям развълнувано плика и изваждам отвътре дебел документ, написан с печатни букви. Но когато се зачитам, въодушевлението ми постепенно се отича в канала.
между Люк Джеймс Брандън (оттук нататък наричан за по-кратко „младоженецът“) и Ребека Джейн Блумууд (оттук нататък наричана за по-кратко „булката“) за…
Нещо не разбирам… Какъв меморандум? Какво споразумение? Това да не е…
Не може да е…
Поглеждам объркано Люк, но докато прелиства страниците, той изглежда не по-малко объркан от мен.
— Майко, какво е това? — пита накрая.
— Просто една предохранителна мярка — отвръща Елинор с неразгадаема усмивка. — Нещо като застраховка.
О, Господи! Но това е предбрачно споразумение!
С усещане за внезапен световъртеж аз също започвам да прелиствам договора. Обхваща приблизително десет страници и в него се съзират глави от рода на „Разделяне на имуществото в случай на развод“.
— Застраховка срещу какво точно? — обажда се Люк с не по-малко неразгадаем глас.
— Нека не се преструваме, че живеем в приказен свят — отвръща сухо Елинор. — Всички сме наясно какви неща се случват всеки ден.
— И какви по-точно са тези неща?
— Люк, погледни на нещата конструктивно! Идеално разбираш какво имам предвид! И като вземем предвид … как да се и изразя… разсипническото минало на Ребека… — И свежда многозначителен поглед към обувките ми, а аз едва сега проумявам, че е искала да ме унизи, когато ме попита за тях.
Значи изобщо не се е опитвала да бъде любезна. Просто е събирала достатъчно доказателства срещу мен!
Боже, как можах да бъда такава глупачка! У сърцето на Елинор няма нито едно топло кътче! Такова просто не съществува!
— Нека си изясним нещата — събирам накрая сили да се обадя аз, едва поемайки си дъх. — Очевидно ти смяташ, че аз гоня единствено парите на Люк.