Вчера дойде фотографът, който ни препоръча Денис, и всички бяхме много впечатлени от него. Татко ти е чул добри неща за него в голф клуба, което винаги си е добър знак. Може да прави както цветни, така и черно-бели снимки, а в цената на снимките включва и специален сватбен албум, което ми се струва добра сделка. Освен това той може да превърне снимката, която ти харесва най-много, в пъзел от стотина парчета, за да изпратиш на гостите си спомен от своята сватба!
Но аз му казах, че най-важното е да ти направи колкото е възможно повече снимки до разцъфналата череша! Нали знаеш, че я посадихме, когато ти се роди, и оттогава насам аз тайничко си мечтая моята мъничка Ребека да порасне и един ден да застане до голямото вече дърво като най-красивата булка на света! Ти си нашето единствено дете и може би затова този ден е толкова важен за нас!
С много, много обич
Към края на писмото вече плача. Изобщо нямам представа какви ме прихванаха, че да искам да се женя в Ню Йорк! Изобщо нямам представа защо се оставих Елинор дори да ми покаже този тъп хотел! Домът ми е мястото, където искам да се оженя! При мама и татко, и моята череша, и моите приятели, и всичко, което действително има значение за мен!
Това е! Най-сетне взех решение! Още утре ще го съобщя на всички!
— Беки?
Подскачам на мястото си и се обръщам стреснато. На прага стои Люк — останал без дъх и мокър от глава до пети. Косата му е прилепнала за главата, а по лицето му продължават да се стичат едри капки дъжд.
— Беки… — започва той без предисловия, — много съжалявам! Наистина много съжалявам! Не трябваше да те оставям да си тръгнеш по този начин! Видях, че заваля… Нямам представа какво ли съм си въобразявал… — И думите му увисват във въздуха, когато забелязва подпухналото ми от плач лице. — Добре ли си, скъпа?
— Да, нищо ми няма — отговарям и си изтривам сълзите. — Люк, аз също съжалявам.
Люк се вторачва в мен, минават секунда-две, ръцете му треперят, очите му горят…
— Беки Блумууд — изрича накрая той, — ти си най-благородното… най-всеотдайното… най-любящото… аз не заслужавам…
Не довършва. Приближава се. Изражението му придобива почти животински вид от желание. И докато ме целува, дъждовните капки от косата му падат в моята уста и се примесват с неговия топъл, солен дъх. Аз затварям очи и оставям тялото си постепенно да се отпусне, да му се предаде, удоволствието постепенно да започне… Вече усещам неговата твърда решимост… Вече усещам как той сграбчва бедрата ми и ме пожелава тук и сега, на минутата… за да каже, че съжалява, за да каже, че ме обича, за да каже, че ще направи всичко за мен…
Господи, как обожавам секса за сдобряване!
Осем
На следващата сутрин се събуждам затоплена и доволна, и много щастлива. Лежа си в леглото, сгушена до Люк, и усещам, че ме изпълва силна решимост. Вече съм си изяснила приоритетите! Вече нищо не е в състояние да ме накара да променя решението си!
— Люк? — обаждам се аз, когато усещам, че той се раздвижва.
— Ммм? — Той се обръща и ме целува — толкова е топъл, сладък и прекрасен!
— Не ставай! Остани тук! Нека останем тук през целия ден!
— През целия ден ли?!
— Можем да се направим на болни — казвам и се изпъвам сладостно. — Пък и, честно да ти кажа, наистина се чувствам като болна.
— Така ли? И какво те боли?
— Амиии… коремчето.
— Струва ми се напълно наред — отбелязва Люк, като назнича под завивката. — И на пипане е добре. Съжалявам, няма да получиш извинителна бележка.
— Зубрач!
Наблюдавам го как става от леглото, как си облича халата и как се насочва към банята.
— Люк? — спирам го точно на прага на банята аз.
— Да, какво?
Отварям уста, за да му съобщя, че снощи съм взела много важно решение. Да му кажа, че искам да се оженим в Оксшот, както беше първоначалният план. И че смятам да откажа тържеството в „Плаза“. И че Елинор да си беснее, колкото си иска.
После я затварям.
— Какво, кажи! — подканя ме Люк.
— Просто… да не ми използваш всичкия шампоан — изричам накрая, колкото да кажа нещо.
Не мога да събера сили да повдигна въпроса за сватбата точно сега. Не и точно в този момент, когато всичко е толкова прекрасно и спокойно между нас. Пък и на Люк и без това не му пука къде ще се оженим. Той самият го каза.
Днес съм си взела свободен полуден — до обед, заради ангажимента с Робин по опитването на тортите. Но до десет часа има много време. Затова, след като Люк тръгна на работа, аз се излюпвам бавно и затепвам по боси крака до кухнята, за да си стъкна нещо за закуска и да си помисля какво точно да кажа на Елинор.