Пионерът в областта на хирургията Ребека Блумууд никога не би се посветила на медицината, ако не е била една случайна среща в болничен коридор. По онова време прочутата специалистка е работела в областта на модата…
— Откакто се помня, мечтая да стана лекарка — казва точно в този момент едно от момичетата в дънки с огромен плам, а аз вдигам глава, внезапно почувствала се принизена.
Напълно типично за този род момичета! Копират всичко, което чуят! Нали аз щях да ставам лекарка, а не тя?!
— Аз пък, когато бях малка, исках да ставам зъболекарка — казва другото момиче с дънките. — Но бързо се вразумих.
Наоколо се разнася смях и установявам, че около нас се е събрала стабилна групичка млади хора.
Но какво става тук? Да не би всички да са толкова нагли, че да се намесват в личните разговори на хората?! Хвърлям презрителен поглед към брошурата, която дължи момчето до мен, и установявам, че чета думите: „Вашият наръчник за следдипломна квалификация по медицина.“
Опа!
Добре де, ясно!
Какво пък! Може и аз да взема да изкарам една следдипломна квалификация! Знам за медицината не по-малко, отколкото всичките тази образи около мен, а освен това съм способна и на проникновени забележки.
— Има ли някакви други въпроси на този етап? — пита красивата лекарка и веднага настъпва неловка тишина.
— Хайде! — подканя тя. — Не се страхувайте да питате! Все има нещо, което бихте желали да узнаете! Дори и да се опасявате, че е нещо много основно или очевидно, това не би трябвало да ви пречи да не попитате за него!
Отново се възцарява тишина и аз подбелвам нетърпеливо очи. Ама тези хора са много жалки, бе! Лично аз мога да измисля минимум десет интересни въпроса, даже без да се напъвам особено!
— Аз имам въпрос! — обаждам се аз и само след част от секундата едно момче с очила също вдига ръка.
— Браво! — усмихва се лекарката. — Точно така ви искам! Ще чуя първо вашия — обръща се към момчето.
— Интересува ме церебралносъдовата хирургия — казва то. — Питах се какви са ви методите за лечение на интракраниалните аневризми.
— Ах, да! В последно време тази област бележи значителен напредък — отговаря докторката и се усмихва на целокупното множество. — Вероятно някой вече е чувал за метода на Гулиелми за отделяне на аневричните емболии?
Двама от групата кимват в знак на съгласие, а останалите веднага започват да драскат нещо в бележниците си.
— Дааа. Та по време на изследванията, проведени в Калифорния…
Честно да ви кажа, май вече изгубих желание да задавам какъвто и да било въпрос. Мисля просто да се измъкна незабелязано, докато тя си говори.
Ала вече е прекалено късно. Лекарката е завършила изказването си и се обръща право към мен.
— А какъв е вашият въпрос? — И ми се усмихва топло.
— Всъщност — смотолевям притеснено, — моят няма значение.
— Не, няма нищо! Питайте! Няма маловажен въпрос!
И всички извръщат глави към мен.
— Ами… — изричам и усещам, че лицето ми пламва, — искаше ми се да попитам… позволено ли ви е да боядисвате белите си престилки в друг цвят?
Добре де, какво пък! Може би в крайна сметка от мен няма да стане доктор. Въпреки че не мога да разбера защо трябваше да се смеят чак толкова високо. На бас, че някои харесаха въпроса — даже забелязах, че част от момичетата определено проявиха интерес. Ала докато се изнасях скоропостижно обратно към стаята на Майкъл, сърцето ми продължаваше да бие като лудо от конфузната ситуация.
— Здрасти! — вдига очи към мен Люк, целият ухилен. Седнал е на един стол до леглото на Майкъл и атмосферата в стаята се усеща значително успокоена.
— Тъкмо разказвах на Люк — отбелязва Майкъл, докато и аз присядам, — че дъщеря ми ме е подгонила да се пенсионирвам. Или най-малкото да намаля значително темпа на работа. И да се преместя в Ню Йорк.
— Сериозно?! Ама това е страхотно! За нас ще бъде истинско удоволствие да си около нас!
— Да, идеята е много добра — намесва се и Люк. — Особено като се има предвид, че в последно време ти работеше най-малко на шест места.
— Дъщеря ти много ми хареса — вметвам възторжено аз. — Двете се сдушихме веднага, щом се появи при мен в „Барнис“! Как й върви работата, между другото?
Дъщерята на Майкъл е адвокат и специализира в патентното право и цялата излъчва мозъчност. От друга страна обаче, нямаше никаква представа, че си избира да носи цветове, които в никакъв случай не ласкаят кожата й, докато аз не й обърнах внимание на този факт.
— Много добре, благодаря! Наскоро се премести в кантората на „Финерман Уолстайн“ — отговаря Майкъл, а към Люк добавя: — Офисите им са много шикозни.