— Да, знам ги — кимва Люк. — Аз също ги използвам понякога. В интерес на истината бях там само преди няколко седмици. Във връзка със завещанието си. Но следващия път, когато отида, ще й се обадя.
— Непременно го направи! — усмихва се Майкъл. — Тя много ще се зарадва.
— Ти наистина ли си направил завещание, Люк? — развеселявам се аз.
— Разбира се, че съм направил — отвръща Люк и ме поглежда изненадано. — Защо, ти нямаш ли такова?!
— Не, нямам — отговарям преспокойно, но после улавям погледите им и се стряскам. — Защо? Какво толкова е станало?
— Всеки човек трябва да има завещание — отговаря тържествено Майкъл.
— Дори не ми е хрумвало, че ти нямаш завещание! — отбелязва и Люк и поклаща с укор глава.
— На мен пък изобщо не ми е хрумвало, че се нуждая от такова! — настръхвам аз. — Та аз съм само на двадесет и седем, за Бога!
— Ще ти запиша среща с моя адвокат — отсича Люк. — И веднага ще оправим тази работа.
— Добре де, ама, честно казано… — свивам рамене. Но после ми хрумва една мисъл и добавям: — Ина кого си оставил всичко?
— На теб — отговаря спокойно Люк. — Минус няколко дреболии като подаръчета.
— На мен ли?! — зяпвам аз. — Всичко на мен?! Ти сериозно ли?!
— Съвсем нормално е съпрузите да оставят цялото си имущество на своите съпруги — усмихва ми се той. — Или имаш нещо против?
— Не! Естествено, че нямам! Само че аз… някак си… не го очаквах!
Усещам как ме залива някаква необичайна топлина. Значи Люк ми е оставил цялото си имущество!
Обаче още не знам дали трябва да се чувствам изненадана или не. Вярно, че отдавна живеем заедно. И че ще се женим съвсем скоро. Логично е да е решил така. Но все пак не мога да превъзмогна усещането си, че ме правят на глупачка…
— Да разбирам ли, че ти не възнамеряваш да ми оставиш нищо? — пита меко Люк.
— Разбира се! — възкликвам аз. — Тоест, разбира се, че ще ти оставя!
— Няма да те притискам — отбелязва той и намига ухилено на Майкъл.
— Ще го направя, естествено! — повтарям, вече значително притеснена. — Просто досега не бях мислила по този въпрос!
И за да прикрия смущението си, грабвам една круша и я заръфвам. Сега, като се замисля по този въпрос, защо наистина не съм си направила още завещанието?!
Вероятно защото никога до този момент не ми е хрумвало, че някой ден може и да умра. Но като нищо може да стане и така, нали? Искам да кажа, че например влакът ни може да излезе от релсите, докато се връщаме в Ню Йорк. Или пък някой сериен убиец на нахлуе в апартамента ни… или… Или може да ме сбъркат за правителствен агент и някоя чуждестранна групировка да реши да ме отвлече, или…
И кой тогава ще получи всичките ми неща?
Господи, ама Люк е съвсем прав! Случаят действително е спешен!
— Беки? Добре ли си? — стряска ме гласът на Люк и като вдигам глава, виждам го, че вече се облича. — Трябва да тръгваме.
— Благодаря ви за посещението — казва Майкъл и ми стиска лекичко ръката, когато се навеждам, за да го целуна. — Не можете да си представите какво значи то за мен!
— Ще те държа в течение по въпроса за сватбата — казва Люк и се усмихва на Майкъл. — И няма да ти позволя да забравиш за задълженията ти като мой кум!
— Не съм си го и помислял! — засмива се Майкъл. — Но това ми напомня да ви попитам нещо. Малко се пообърках, докато разговарях с най-различни хора на вашето годежно парти. Къде в крайна сметка ще се жените — в Ню Йорк или в Англия?
— В Ню Йорк, разбира се — отговаря Люк леко озадачено. — Нали така решихме в крайна сметка, Беки? Така и не се сетих да те попитам, но как прие майка ти тази новина?
— Ами тя… — проточвам аз, като се опитвам да печеля време, докато си връзвам шалчето.
Не мога да му призная истината. Не мога да му призная, че мама все още няма никаква представа за подготовката, която кипи във връзка със сватбата ни в хотел „Плаза“.
Не и тук. Не и сега.
Така де! Да не би да искате Майкъл да получи нов инфаркт?!
— Да! — изричам на глас и усещам, че бузите ми пламват. — Да, прие го съвсем нормално. Ще бъде в Ню Йорк. — Засмиват се ведро и се навеждам, за да си взема чантата.
Пък и това не е съвсем далеч от истината. Имам предвид, че веднага щом се върнат от почивка, ще се обадя на мама и ще й обясня как стоят нещата.
Качваме се на влака, но Люк изглежда блед и напълно изцеден. Според мен ситуацията му се отрази много повече, отколкото показва — имам предвид, когато видя Майкъл в такова безпомощно състояние. И сега седи, вперил поглед в прозореца и спускащия се сумрак навън, а аз се опитвам да измисля нещо, с което да го поразвеселя.