И докато гласът на Лоръл постепенно прониква в съзнанието ми, дочувам предупредителни камбани. Вдигам глава и я виждам как протяга ръка към ефирна рокличка, която бях включила за вечерни случаи.
— Пуснала е иск за емоционални и физически вреди! Можеш ли да си представиш такава наглост!
— Лоръл — обаждам се притеснено. — Защо не пробваш тази рокля малко по-късно? — И се оглеждам безпомощно за нещо по-стабилно, с което да я залъжа, като например сако от туид или ски костюм. Обаче тя изобщо не ми обръща внимание.
— Нейните адвокати твърдят, че аз съм нарушила основните й човешки права да се наслаждава на любовта с човека, когото си е избрала! И се оплаква от необоснована от моя страна агресия спрямо нея! Можеш ли да повярваш само?! Необоснована агресия, моля ти се! — Напъхва бясно крака си в рокличката, сякаш сритва задника на русата секретарка. — Че как да не съм агресивна?! Та тя ми открадна съпруга! Открадна ми бижутата! Какво очаква, да я каня на кафе ли?! — Напъхва и ръкава със същата ярост и аз примижавам, когато чувам познатия звук на разкъсан плат. — Ще я платя — отсича мимоходом, все едно нищо не се е случило.
— Откраднала ти е бижутата?! — извиквам възмутено. — Как така?!
— Не съм ли ти разказвала за това? Сериозно? Е, започнаха да ми изчезват разни неща от момента, в който Бил почна да води тази кучка в апартамента ни. Например един медальон със смарагд, който ми е подарък от баба ми, и две гривни. По онова време аз, разбира се, нямах никаква представа какво става, затова реших, че съм ги загубила по невнимание. Но постепенно всичко започна да си идва на мястото и си дадох сметка, че не може да бъде друг, освен тя!
— И не направи ли нещо по въпроса? — възкликвам ужасено.
— Направих, разбира се! Обадих се в полицията. — Лоръл стиска челюст, докато закопчава роклята. — Ходиха при нея, задаваха й някакви си въпроси, претърсваха апартамента й… Но не откриха нищо. Че как ще открият?! — усмихва ми се някак странно тя. — А после Бил разбра за жалбата ми. И буквално откачи. Отишъл, моля ти се, в полицията и им казал… е, не знам точно какво им е казал, обаче същият онзи следобед от полицията ми се обадиха и ми казаха, че се отказват от случая. Беше повече от очевидно, че според тях аз съм някаква злобна, отмъстителна и изоставена съпруга. Което, разбира се, си е точно така.
Втренчва се в отражението си в огледалото и въодушевлението, което я бе завладяло, постепенно затихва.
— Знаеш ли, винаги съм се надявала, че някой ден Бил ще се вразуми — прошепва тя. — Мислех си, че цялата работа ще продължи не повече от месец. Най-много два. И после той ще пропълзи обратно при мен, аз ще го изгоня, той отново ще пропълзи, ще се скараме, но накрая… — Въздъхва много бавно и довършва с болка: — Но това не стана. Бил така и не се върна.
Погледите ни се срещат в огледалото и аз се усещам внезапно завладяна от неподозирана ярост.
— Тази рокля ми харесва — отбелязва после тя, вече със значително по-весел тон, — Без скъсаното, разбира се.
— Ще отида да ти донеса друга — казвам. — Те са на нашия етаж.
Напускам нашия консултантски отдел и се насочвам към закачалките с роклите. Все още е рано за редовните ни клиенти и етажът е почти празен. Но докато ровичкам за друга рокля с размерите на Лоръл, внезапно си давам сметка, че периферното ми зрение засича една позната фигура. Обръщам се озадачено. Няма никого.
Странна работа. Най-накрая намирам роклята, която търся, и заедно с нея вземам и едно подходящо за нея болеро с ресни. Обръщам се — и кого мислите виждам? Дани! Но какво прави той в „Барнис“, за Бога?! Приближавам се и не мога да повярвам. Очите му са кръвясали, косата му е сплъстена, а цялото му излъчване е някакво особено — дивашко и изключително изнервено.
— Дани! — извиквам и той буквално подскача. — Какво правиш тук, човече?!
— Ами аз… Нищо особено! Просто… разглеждах.
— Добре ли си?
— Много съм си добре! Всичко ми е наред! — отговаря той и и поглежда нервно часовника си. — Е, като гледам, имаш си работа…
— Точно така — отвръщам със съжаление. — Чака ме клиентка. Иначе бихме могли да пийнем по едно кафе.
— Не, няма нищо — кимва той. — Гледай си работата! До скоро!
— Окей — свивам рамене аз и се насочвам обратно към пробната си, леко озадачена.
Лоръл решава да купи три от тоалетите, които й бях избрала, и когато си тръгва, ме прегръща топло.
— Не позволявай на тази сватба да те побърка! — предупреждава ме тя. — И по-добре изобщо не ме слушай! Аз съм предубедена. Сигурна съм, че вие двамата с Люк ще бъдете много щастливи!