— Как е Том?
— Справя се — отговаря татко. — В момента е при Джанис и Мартин. Горкото момче!
— Ако питате мен, за него така стана по-добре! — заявява изненадващо мама. — Ако трябва да се тревожим за някого, то това е по-скоро Джанис. След цялата онази прекрасна сватба, която организираха! Всички бяха измамени от това момиче, така си е!
Спираме пред нашата къща и за моя изненада на алеята отпред виждам два бели микробуса.
— Какво става тук? — питам.
— Нищо особено — отвръща мама.
— Водопроводни ремонти — казва татко.
Ала израженията и на двамата стават доста неразгадаеми. Очите на мама светват и тя хвърля погледи на татко на няколко пъти, докато вървим към главния вход.
— Е, готова ли си? — пита небрежно татко. Пъхва ключа в ключалката и отваря със замах вратата.
— Изненада! — изпискват едновременно мама и татко и аз зяпвам.
Старите тапети в антрето вече ги няма. Старият килим също го няма. Всичко наоколо е ремонтирано в светли, свежи цветове, с модерно подово покритие и нови лампи навсякъде. Докато погледът ми се плъзга невярващо нагоре, съзирам незабележим човечец да поправя перилата на стълбите. На площадката има още двама, качили се на сгъваема стълба и монтиращи голям полилей. Навсякъде ухае на боя и свежест. И на нови неща. И на много похарчени пари.
— Но вие правите основен ремонт на цялата къща! — възкликвам накрая.
— Да, за сватбата! — отговаря мама и ме поглежда възторжено.
— Но нали казахте… — преглъщам. — Казахте, че не сте направили още много…
— Искахме да те изненадаме!
— Какво ще кажеш, Беки? — пита татко и обхваща с жест обстановката. — Харесва ли ти? Можем ли да имаме честта на твоето одобрение?
Гласът му звучи закачливо, обаче аз веднага разбирам, че за него одобрението ми наистина значи много. Всъщност — и за двамата значи много. Защото правят всичко това заради мен!
— Всичко е… фантастично! — отговарям дрезгаво. — Направо като приказка!
— Е, а сега ела и погледни какво става в градината! — подканя ме мама и аз тръгвам след нея като омаяна към френските прозорци, където веднага зървам екип от униформени градинари да работят нещо по цветните лехи.
— Садят теменужки, с които изписват имената „Люк и Беки“! — въздъхва щастливо мама. — Ще цъфнат точно през юни! И ще си направим малък алпинеум с водопадче точно на мястото, където ще се падне входът на палатката. Видях го в един епизод на „Наземен контрол“.
— Звучи… страхотно!
— И през нощта ще бъде осветено, така че, когато пуснем фойерверките…
— Какви фойерверки? — прекъсвам я, а тя ме поглежда изненадано.
— Но нали ти изпратих факс за фойерверките! Не ми казвай, че си забравила!
— Разбира се, че не съм забравила!
Мисълта ми се връща светкавично към купчината факсове, които мама непрекъснато ми праща и които аз тъпча редовно и виновно под леглото си — някои прегледани надве-натри, а други изобщо не погледнати.
Но какво съм си мислела, че правя?! Защо съм отказала да обърна внимание на случващото се около мен?!
— Беки, изобщо не ми изглеждаш добре, миличка! — казва мама. — Вероятно полетът те е уморил. Ела да си пийнем по една ободряваща чашка кафе!
Влизаме в кухнята и аз усещам как вътрешностите ми се преобръщат.
— Да не би да си сменила и кухненската мебелировка?!
— О, нищо подобно! — отвръща весело мама. — Просто пребоядисахме всичко. Изглеждат като новички, нали? Така. Вземи си едно хубаво кроасанче сега. Купуваме ги от една нова хлебарница наблизо.
И ми подава цяла кошница, обаче аз не съм в състояние да сложа и залък в устата си. Усещам, че ми прилошава. Нямах никаква представа, че тук са станали толкова много неща.
— Беки? — разглежда ме внимателно мама. — Какъв е проблемът?
— А, никакъв! — побързвам да отрека. — Няма никакъв проблем. Просто всичко е… перфектно.
Боже, какво ще правя сега?
— Знаеш ли… мисля да отида да си разопаковам багажа — успявам да изрека аз и да наподобя някаква усмивка на лицето си. — И да се пооправя малко.
Затварям вратата на стаята си зад гърба си, с все още залепено за лицето подобие на усмивка, но отвътре сърцето ми бие лудо.
Нещата не се развиват по план.
Нещата изобщо не се развиват по моя план! Нови тапети? Алпинеуми? Фойерверки? Как така съм пропуснала да узная за всички тези неща?! Но пък трябваше да се досетя. Вината е изцяло моя. О, Боже! О, Господи!
Как сега да кажа на мама и татко, че всичко това трябва да се отмени?! Как да го направя?!