Когато я виждам, ми идва да се втурна към нея и да възкликна: „Господи, Сузи, голям кошмар!“ И веднага да й разкажа всичко.
Но после размислям. Тя прилича на истински ангел, седнала там. Бременен ангел.
Или по-скоро на Дева Мария. Прекрасна, лъчезарна, перфектна.
И неочаквано се усещам глупава в сравнение с нея. Така ми се искаше да споделя с най-добрата си приятелка цялата си болка по кошмарното объркване — така, както винаги съм правила, а после да я изчакам да ми даде правилния отговор. Но сега… просто не мога. Тя изглежда толкова спокойна и щастлива. Все едно да изхвърля токсични отпадъци в лазурната морска синева.
— Беки! Здравей! — Тя ме вижда и се изправя и аз отново се стряскам — ама наистина е много голяма!
— Сузи! — спускам се към нея и я прегръщам топло. — Изглеждаш удивително!
— И се чувствам страхотно! — отвръща тя. — А ти как си? Как върви подготовката за сватбата?
— Амииии… добре съм — изричам след известен размисъл. — Всичко си е наред. Хайде, идвай да си поръчваме чай!
Няма да й разкажа за случващото се. И толкова. Веднъж през живота си ще се опитам да си разреша проблемите съвсем сама!
Насочваме се към „Ориел“ и сядаме на масичка край витрината. Когато сервитьорът идва, аз си поръчвам горещ шоколад, а Сузи вади от чантата си пакетче чай и му го подава.
— Чай от малинови листа — обяснява тя. — Подсилва матката. Полезен е при контракциите.
— Аха — кимвам аз. — Значи за контракциите. Ясно.
Усещам притреперване в основата на гръбнака, но се усмихвам, за да прикрия ужаса си.
Дълбоко в себе си изпитвам огромни съмнения относно цялата тази работа по раждането. Така де, я вижте на какво прилича коремът на Сузи! Представете си и колко е голямо едно бебе! И как, моля ви се, такова нещо ще премине през…
Искам да кажа, че на теория всичко ми е ясно. Просто… ако трябва да бъда честна, някак си не мога да проумея, че на практика е възможно.
— Би ли ми припомнила кога се очаква великото събитие? — питам аз и поглеждам многозначително към корема на Сузи.
— Точно след четири седмици!
— Значи… значи то ще стане още по-голямо?!
— Ами да! — потупва с обич корема си Сузи. — Даже значително по-голямо, смея да се надявам!
— Хубаво — изричам неуверено аз, а точно в този момент сервитьорът поставя чашата горещ шоколад пред мен. — Отлично! И така… как е Таркуин?
— Много е добре! — отговаря Сузи. — В момента е на Крей. Нали се сещаш — неговия шотландски остров. Точно сега овцете се багнят, така че той реши да отиде и да им помогне. Преди да е дошло и нашето бебе.
— Ясно. А ти не отиде с него, така ли?
— Ами, честно да ти кажа, щеше да бъде доста рисковано да отида там — отговаря приятелката ми, докато бърка замислено малиновия си чай. — Пък и истината е, че аз не се интересувам чак толкова от овце, колкото него. Така де, не че не са интересни — добавя лоялно. — Но нали се сещаш, когато човек е видял хиляди такива…
— Но нали ще се върне навреме за събитието?
— Разбира се! Таркуин много се вълнува! Идва с мен на всички упражнения и изобщо…
Боже, направо не мога да повярвам, че само след няколко седмици най-добрата ми приятелка ще си има бебе! А аз дори няма да съм тук!
— Мога ли да те пипна? — питам и полагам внимателно ръка върху корема й. — Нищо не усещам.
— Напълно нормално. Вероятно спи.
— Знаеш ли дали е момче или момиче?
— Никой не ми е казвал какво е — отговаря Сузи и се привежда доверително към мен. — Честно да ти кажа обаче, мисля, че е момиче, защото непрекъснато се заглеждам по онези миниатюрни роклички по магазините. Просто не мога да устоя! А по книгите пише, че тялото на жената ще й подскаже от какво се нуждае! Така че, нищо чудно и това да е някакъв знак…
— Как ще я кръстите в такъв случай?
— Все още не сме решили. Не можеш да си представиш колко е трудно! Човек купува цял куп книги за имената и когато ги разглеждаш, установяваш, че всичките са много идиотски. — Тя отпива от чая си и допълва: — Ти какво име би измислила за едно бебе?
— О! Ами откъде да знам! Може би Лорън — на Ралф Лорън… — Замислям се за момент. — Или пък Долче.
— Долче Клийт-Стюарт — разсъждава на глас Сузи. — Ей, знаеш ли, че това ми харесва! А на галено можем да я наричаме Доли!
— Или пък Вера. На Вера Уонг.
— Вера ли?! — смръщва се Сузи. — За нищо на света няма да нарека детето си Вера!