— Мисля, че по-добре е да дойдете. Тогава ще разберете защо — рече Стефан и затвори.
Всички бяха в къщата на Мередит, насядали около старата маса в задния двор.
— Е, може поне да им занесем малко храна — предложи Бони, докато се люлееше напред–назад в стола си. — Само един бог знае какво им готви госпожа Флауърс, ако въобще го прави. — Махна към останалите, все едно ги подканяше да станат.
Мат понечи да се подчини, но Мередит не помръдна от мястото си.
— Току-що обещахме нещо на Стефан — изрече тя тихо. — За клетвата. И за последствията!
— Зная, че имаш предвид мен — каза Каролайн. — Защо просто не го кажеш направо?
— Добре — кимна Мередит. — Имам предвид теб. Защо толкова внезапно се заинтересува от Елена? Как бихме могли да сме сигурни, че няма да разпространиш новината из Фелс Чърч?
— И защо да го правя?
— За да ти обръщат внимание. Ти обичаш да си в центъра на тълпата, като им предоставяш най-сочните подробности.
— Или за отмъщение — додаде Бони и внезапно се отпусна на стола си. — Или от ревност. Или от скука. Или…
— Добре — прекъсна я Мат. — Мисля, че това са достатъчно причини.
— Само още нещо — рече Мередит тихо. — Защо толкова много искаш да я видиш, Каролайн? През последната година вие двете не се разбирахте, особено след появата на Стефан във Фелс Чърч. Ние ти позволихме да присъстваш на разговора със Стефан, но след това, което той каза…
— Ако наистина ти е нужно обяснение защо се интересувам, след всичко, което се случи преди седмица, ами… е, аз мислех, че ще разбереш, без да е нужно да ти се обяснява! — Каролайн впери искрящите си котешко зелени очи в Мередит.
Мередит отвърна на погледа й без да трепне. Лицето й остана невъзмутимо.
— Добре! — избухна Каролайн. — Тя го уби заради мен. Или направи така, че да отговаря за делата си пред по-висш съд или както там се казва. Онзи вампир, Клаус. И след като бях отвлечена и… и… и… използвана… като играчка… винаги когато Клаус искаше кръв… или… — Лицето й се сгърчи и дишането й се накъса.
Бони изпита симпатия, но в същото време остана нащрек. Интуицията й я предупреждаваше да бъде предпазлива. Освен това забеляза, че макар Каролайн да говореше за Клаус, вампира, беше странно мълчалива относно другия си похитител — Тайлър Смолуд, върколака. Може би защото Тайлър й беше гадже, преди двамата с Клаус да я вземат за своя пленница.
— Съжалявам — рече Мередит с тих глас, в който наистина прозвуча съжаление. — Значи искаш да благодариш на Елена.
— Да. Искам да й благодаря. — Каролайн дишаше тежко. — Искам да съм сигурна, че тя е добре.
— Добре. Но клетвата важи за дълго време — продължи Мередит спокойно. — Утре, следващата седмица или след месец ти може да решиш друго… а ние дори не сме помислили за последствията, ако нарушиш клетвата.
— Виж, не можем да заплашваме Каролайн — намеси се Мат. — Не и физически.
— Или да допуснем други хора да я заплашват — вметна Бони замислено.
— Не, не можем — кимна Мередит. — Но не след дълго… още тази есен всички от клуба ти ще дадете тържествена клетва, нали, Каролайн? Винаги мога да кажа на бъдещите ти сестри от клуба, че си нарушила тържествената си клетва, дадена за човек, който не може да те нарани — за когото съм сигурна, че никога няма да поиска да те нарани. Струва ми се, че след това едва ли биха искали да останеш член на клуба.
Лицето на Каролайн отново се обагри в тъмночервено.
— Не можеш да го направиш. Не можеш да се бъркаш в работите ми в колежа…
— Искаш ли да се обзаложим, че мога? — прекъсна я Мередит.
Каролайн оклюма.
— Никога не съм казвала, че няма да дам клетва, нито че ще я наруша. Просто ми се доверете, защо не опитате? Аз… през това лято научих някои неща.
Иска ми се да се надявам. Думите, макар че никой не ги изрече на глас, изглежда надвиснаха над всички. Любимото занимание на Каролайн през последната година бе да вгорчава живота на Стефан и Елена.
Бони се размърда. Имаше нещо неясно зад думите на Каролайн. Не можеше да обясни откъде знае; усети го чрез шестото си чувство, с което се бе родила. А може би се дължеше на това, че Каролайн наистина се е променила след всичко преживяно, каза си Бони.
Да вземем само факта колко много пъти през последната седмица я попита за Елена. Наистина ли е добре? Може ли Каролайн да й занесе цветя? Вече може ли да приема посетители? Кога ще бъде съвсем добре? Каролайн наистина й бе досадила, въпреки че на Бони не й даде сърце да й го каже. Всички останали чакаха със същото безпокойство и нетърпение да видят Елена… след като се бе завърнала от отвъдното.