— Какво искаш да кажеш с това? Мат не би…
— Белезите, скъпа — намеси се госпожа Флауърс, чието лице внезапно се натъжи, — от онова твое насекомо с остри като на бръснач зъби. Благодарение на лапата с билкова отвара раните скоро ще заздравеят и ще заприличат на одраскано от ноктите на момиче, преди да завехнат напълно. А колкото до белега на врата ти… — госпожа Флауърс деликатно се прокашля, — той ми прилича на това, което по мое време наричахме „любовно ухапване“. Да не би да е знак, че нечие доверие към теб е било изчерпано? Не искам да кажа, че твоят приятел някога би си позволил нещо подобно.
— А помниш ли, Бони, как изглеждаше Каролайн, когато я видяхме там? — попита Мередит. — Тя не пълзеше… по-скоро бих се обзаложила, че си ходеше съвсем нормално. Обаче лицето й беше ужасно зле…, с насинено око и подутина на бузата. И всичко това е станало точно по същото време.
На Бони й се стори, че всички освен нея знаеха нещо важно, а тя бе безнадеждно изостанала.
— Как така по същото време?
— През нощта, в която онова насекомо нападнало Мат. В онази сутрин, след като шерифът позвъни и говори с него. Мат призна, че майка му не го е виждала през цялата нощ и че кварталните полицаи са забелязали паркираната пред къщата му кола.
— Този белег се е получил от отровата на насекомото. Той се е борил с малаха!
— Това го знаем. Но те го обвиняват, че точно тогава се е прибрал след нападението му срещу Каролайн. Майката на Каролайн едва ли ще може да свидетелства… нали я видя как изглежда. Кой тогава ще докаже, че Мат не е нападнал Каролайн? Особено ако е планирал нападението.
— Ние! Можем да гарантираме за него… — Бони внезапно замлъкна по средата на изречението. — Не. Предполагам, че е станало, след като той си е тръгнал. Само че това въобще не е вярно! — Тя отново закрачи нервно из стаята. — Видях отблизо едно от тези насекоми и то изглеждаше точно както Мат го описваше…
— Но какво доказателство е останало сега от него? Нищо. Освен това те веднага ще кажат, че за да го спасим, ние сме готови да кажем какво ли не.
Бони не можеше да изтърпи това бездействие. Единственото, което можеше да направи сега, бе да кръстосва, нервно и безцелно, из стаята. На всяка цена трябваше да излезе и да намери Мат, за да го предупреди — ако въобще открият него или Елена.
— Мислех, че ти беше тази, която настояваше веднага да тръгнем да ги издирваме — заяви тя на Мередит с обвинителен тон.
— Зная, аз настоявах. Но първо трябва да проверя нещо — искам още веднъж да се опитам да видя онази уебстраница, която е предназначена за четене само от вампири. Онази, на която се споменава за Ши но Ши. Досега се опитвах да регулирам екрана по всички възможни начини, за които можех да се досетя. Но така и не разбирах какво е изписано на тази уебстраница, ако въобще има някакъв текст.
— Най-добре е да не губим повече време — подкани ги госпожа Флауърс. — Хайде, облечи си якето, скъпа. Искате ли да потеглим с моята жълта карета?
За миг Бони си представи карета, теглена от коне. Като онази на Пепеляшка, само че не във формата на гигантска тиква. После си спомни обаче, че бе виждала старовремския автомобил на госпожа Флауърс, форд модел „Т“, боядисан в жълто, паркиран вътре в пристройката в двора, която някога може да е служела за конюшня.
— Все ще е по-добре, отколкото да тръгнем пеша. Макар че Мат пострада точно когато беше в колата — отбеляза Мередит и за последен път ядосано натисна бутона на мишката. — Поне ще сме по-лесно подвижни… О, Боже мой! Успях!
— Какво си успяла да направиш?
— Уебсайта. Най-после може да се чете в него. Елате да го видите.
Бони и госпожа Флауърс се приближиха към компютъра. Екранът беше с яркозелен фон, върху който трудно се забелязваха тънко изписаните тъмнозелени букви.
— Как успя да го настроиш? — заговори Бони изнервено на Мередит, която вече извади бележника си, за да препише текста от екрана.
— Сама не разбрах как стана. Какво ли не изпробвах… икономичен режим, режим при спаднало ниво на батерията, висока разделителна способност, повишен контраст и всякакви други комбинации, за които успях да се досетя.
Вгледаха се в написаното:
УМОРИ ЛИ СЕ ОТ ТОЗИ ЛАПИС ЛАЗУЛИ?
ИСКАШ ЛИ ДА ОТИДЕШ НА ВАКАНЦИЯ НА ХАВАИТЕ?
ПИСНА ЛИ ТИ ОТ ЕДНА И СЪЩА ТЕЧНА ХРАНА?
ЕЛА И ПОСЕТИ ШИ НО ШИ.
Следваше реклама за „Смърт на смъртта“ или място, в което вампирите можеха да бъдат излекувани от тяхната прокълната участ и отново да се превърнат в хора. Следваше и адрес, но беше само името на някаква улица, без да се споменава в кой град се намира или поне в кой щат. Все пак бе някакво указание, като за начало.