Ала ботушът отново се натика под брадичката му, за да повдигне лицето му още малко нагоре.
— Колко жалко — процеди Деймън разярено, но и с презрение. — Такива слабаци сте вие, хората. С вас въобще не е забавно да се играе.
— Стефан… ще се върне — изрече задъхано Мат, като погледна нагоре към Деймън от унизително притиснатата му позиция върху земята. — И ще те убие.
— Знаеш ли какво стана с теб? Лицето ти е съвсем зле от едната ти страна. От драскотини. Сега приличаш на фантома в операта.
— Ако той не успее да те убие, ще го направя аз. Не зная как, но ще успея. Кълна се в това.
— Внимавай какво обещаваш.
Точно когато Мат се посъвзе, макар и само колкото да може да повдигне ръката си — именно тогава, в същата милисекунда, Деймън се протегна и го сграбчи болезнено за косата, за да изправи главата му.
— Стефан — заговори Деймън, гледайки Мат право в лицето, като принуждаваше и той да го гледа отдолу нагоре, колкото и Мат да се мъчеше да извърне лице, — притежаваше сила само за няколко дни, понеже пиеше от кръвта на най-могъщия дух, който още не се беше приспособил за живота на Земята. Но виж я сега. — Тъй като отново изви ръка и още по-болезнено усука косата на падналия Мат. — Същият дух. Въргаля се в прахта. Сега Силата е пак там, където се полага да бъде. Разбра ли? Разбра ли, момче?
Мат само се взираше в Елена.
— Как можа да й причиниш това? — прошепна накрая той.
— Това ще й е за урок. Да знае какво ще й струва, ако продължава да ме предизвиква. А ти сигурно не искаш да се показвам като сексист и да я изоставя тук? — попита Деймън язвително. — Поне това вече трябва да си разбрал.
Мат не отвърна нищо. Знаеше само едно: непременно трябваше да измъкне Елена от този капан.
— Да не би да се тревожиш за момичето? Тя само се преструва на умряла. Надява се, че няма да й обърна внимание, защото се занимавам само с теб.
— Ти си лъжец.
— Значи ще се концентрирам върху теб. Знаеш ли, като изключим драскотините и другите рани по теб, ти всъщност си много добре изглеждащ млад мъж.
Отначало думите не говореха нищо на Мат. Но когато ги разбра, усети как кръвта му се смрази.
— Като вампир аз мога да ти дам своето напълно обосновано и съвсем честно мнение. Като вампир често се случва да ожаднявам, и то силно. Ето те теб. Ето го и момичето, което сега се преструва на заспало. Сигурен съм, че разбираш какво ти казвам.
Вярвам в теб, Елена, помисли си Мат. Той е лъжец и завинаги ще си остане лъжец.
— Вземи моята кръв — изрече той уморено.
— Сигурен ли си? — Гласът на Деймън прозвуча като на същество, изпълнено с непреодолимо желание. — Но да знаеш, че ще боли ужасно, ако се съпротивляваш.
— Нека по-скоро да свършваме.
— Както желаеш. — Деймън се отпусна на едното си коляно и в същото време изви ръката си, вплетена в косата на Мат, от което Мат болезнено потрепна. Новата му хватка изтегли тялото на Мат върху коляното на Деймън, така че главата му се оказа отметната назад, а шията му извита и оголена. Никога през живота си Мат не се бе чувствал така безпомощен и толкова уязвим.
— Все още можеш да промениш решението си — подразни го Деймън.
Мат затвори очи, решен да упорства в мълчанието си.
В последния момент обаче, тъкмо когато Деймън се приведе с оголени кучешки зъби, пръстите на Мат, едва ли не неволно, напълно спонтанно, се стегнаха в юмрук, за да го забие абсолютно неочаквано в слепоочието на Деймън. Но Деймън, бърз като змия, протегна ръка и парира удара, като стисна съкрушително пръстите на Мат. Острите му като бръснач кучешки зъби се устремиха към гърлото на момчето.
Елена — будна, но неспособна да помръдне от мястото, където бе паднала, нито да издаде звук, или да извърне глава — бе принудена да изслуша цялата размяна на реплики, да слуша стенанията на Мат, докато изсмукваха кръвта му против волята му, докато се съпротивляваше до последно.
И тогава тя се сети за нещо, което както бе замаяна и изплашена, едва не я накара да припадне от ужас.
26
Лей-линиите. Стефан й бе говорил за тях. Чрез тях и благодарение на духа, който още не я бе напуснал, Елена можеше с лекота да вижда. Ето че и сега, докато лежеше на едната си страна, насочвайки останалото от Силата към очите си, тя ги проследи по земята.