Тогава засече нападението на друго създание, също с формата на лисица. Разбра, че Мисао искаше да го убие. Тя действително приличаше на китсуне. Също като онази лисица, с която се сблъска, докато возеше Дамарис в колата си. Да, лисица, но с две, три… общо шест опашки. Досети се, че петте бяха невидими, когато ги заклещи с мрежата кекай. Но тя беше готова да ги размаха, за да използва всичките свои сили при спасяването на брат си.
— Твоята сестричка се справя с борбата по-добре от теб, бакаяро. А сега ми върни Елена.
Шиничи много бързо смени формата си и се хвърли към гърлото на Деймън, с оголени бели зъби на двете си челюсти. И двамата съперници бяха настръхнали, готови за схватка на живот и смърт, изпълнени с много тестостерон, а Деймън — зареден с новата си Сила, за да оставят всичко да се размине без бой.
По гърлото си Деймън усети острото одраскване на зъбите му, но в следващия миг ръцете му се впиха във врата на лисицата. Шиничи веднага показа опашките си, ала Деймън дори не си направи труда да ги преброи.
Вместо това стъпка опашките с ботуша си и ги сграбчи с двете си ръце. Мисао, както наблюдаваше отстрани единоборството им, изкрещя, ужасена и разгневена. Шиничи се разтресе, изви се на дъга и впери в Деймън златистите си очи. В следващата минута гръбнакът му изпука.
— Това ще ми достави удоволствие — осведоми го Деймън с най-милия си тон. — Готов съм да се обзаложа, че Мисао знае всичко, което знаеш и ти. Жалко, че няма да си тук, за да я видиш как умира.
Шиничи, побеснял от ярост, сякаш предпочиташе да умре, вместо да остане негов пленник, като обрече Мисао на милостта на Деймън, само за да не изгуби двубоя. Ала очите му изведнъж почерняха и тялото му се отпусна. В ума на Деймън неясно изплуваха думите, изречени от Шиничи:
… боли… не мога… да мисля…
Деймън го изгледа намръщено. Сега, при това положение, Стефан би отпуснал натиска си върху китсуне, за да може бедната лисица да си възвърне мисловните способности, но за разлика от него Деймън, макар и само за кратко, още повече засили притискането, след което го отпусна до предишното ниво.
— Сега по-добре ли е? — запита той с престорена загриженост. — Може ли сега умната малка лисица да мисли?
Ти… копеле…
Деймън се вбеси и внезапно си припомни за какво беше всичко това.
— Какво стана с Елена? От нея видях само следи по едно дърво? Тя да не е вътре в него? Остават ти само броени секунди от живота ти, така че говори.
— Говори — повтори още един глас и Деймън погледна към Мисао. Беше я оставил без надзор и тя бе насъбрала сила, а имаше и необходимото пространство, за да се промени в човешкия си вид.
Изглеждаше дребна, като най-обикновена японска ученичка, с изключение на това, че косата й беше като на брат й — черна, но прошарена с червени кичури. Единствената разлика с Шиничи беше, че тези кичури в косата на Мисао имаха по-светъл и по-ярък оттенък и бяха яркочервени. Отпред се спускаха върху очите й, а отзад черната й коса достигаше до раменете. Гледката бе силно въздействаща, но единствените неврони, които при реакцията му се задействаха в мозъка на Деймън, бяха свързани със сигналите за тревога и оптична измама.
Може да попадне в капан, изплаши се Шиничи.
Капан ли? Деймън се намръщи. Какъв капан.
Ще те отведа там, където можеш да ги видиш, обеща му Шиничи мислено, макар и доста уклончиво.
— Ето че лисицата внезапно си възвърна мисленето. Но знаеш ли какво? Въобще не ми харесваш — прошепна Деймън и тръшна китсуне на земята. Човешката форма на Шиничи се надигна, а Деймън поотпусна мрежата дотолкова, че лисицата в човешка форма да може веднага да изправи глава. После се наведе към Шиничи и с един удар го отпрати към дървото зад гърба му. След това пристъпи към замаяното същество, вдигна го, преметна го през рамо и закрачи назад към колата.
А какво ще стане с мен! Мисао се стараеше да прикрие яростта си и да звучи умолително и жално, но не беше много добра в преструвката си.
— И ти не си особено готина — подметна Деймън безгрижно. Започваше да му харесва да се чувства Супермен. — Но ако искаш да знаеш кога ще се отървете от мен, то ще е когато си върна Елена. И то ако не е пострадала. Цяла и в безопасност.
Остави я да го проклина зад гърба му. Искаше да отведе Шиничи някъде, докато лисицата все още беше зашеметена и гърчеща се от болки.