— Но аз те обичам, Мат Хъни–бът. Не искам да ме изоставяш. Особено заради онази дърта курва. Дъртата курва с проядени от червеи очи.
На Мат отново му се стори, че светът се завъртя. Но не можа да си поеме дъх. Не му достигаше въздух. С подути очи той се извърна към господин Дънстан, който беше най-близо до него. Погледна го безпомощно.
— Не мога… да дишам…
Как можеше едно тринайсетгодишно хлапе да е толкова силно? За да я отскубнат от Мат, трябваше да се намесят едновременно господин Дънстан и Джейк. Ала дори и това не помогна. Мат започна да вижда как някаква сива мрежа запулсира пред очите му. Отчаяно се нуждаеше от глътка въздух.
И тогава се разнесе остро изпукване, а след него глухо тупване. После още едно. Внезапно се оказа, че Мат отново можеше да диша.
— Не, Джейкъб! Стига! — извика госпожа Дънстан. — Тя ще го пусне, не я удряй повече!
Когато зрението му се проясни, Мат видя как господин Дънстан свива колана си. Кристин стенеше:
— Мрааазя само теб! Мрааазя само теб! И ще съжа–аааляваш! — И побягна от стаята.
— Не зная дали това ще помогне или само още повече ще влоши положението — заговори Мат, когато си възстанови нормалното дишане, — но Кристин не е единственото момиче, което се държи така. В този град има поне още едно…
— Аз съм загрижена само за моята Кристин — прекъсна го госпожа Дънстан. — Само че това… това вече не е тя.
Мат кимна разбиращо, но сега се нуждаеше от нещо друго. Трябваше да открие Елена.
— Ако едно русо момиче се появи на прага и поиска помощ, ще бъдете ли така любезни да я пуснете вътре? — попита той госпожа Дънстан. — Моля ви. Но ако не искате, никого другиго не пускайте вътре, дори и да съм аз — смутено довърши той.
За миг се спогледа с госпожа Дънстан и усети, че жената го разбра. После кимна и побърза да го изпрати навън.
Добре, каза си Мат. Елена се е насочила насам, но за малко не е стигнала до къщата на Дънстан. Значи трябва да потърси още следи. Огледа се. Според всички следи от нея тя е стигнала само на няколко метра от имота на семейство Дънстан, но после най-необяснимо е завила рязко надясно, за да потъне отново в гората.
Защо? Нещо я е подплашило? Или… Мат усети как коремът му се сви. Нещо я е подлъгало да се лута наоколо, докато накрая е изоставила надеждата да получи помощ от хората?
Всичко, което сега можеше да направи, бе да тръгне по следите й в гората.
29
— Елена!
Нещо я тормозеше.
— Елена!
Моля те, само не повече болка. Вече не я усещаше, но си спомняше… о, не искаше пак да се бори за глътка въздух…
— Елена!
Не… само ме пусни. Мислено Елена отблъсна онова, което измъчваше слуха й и мозъка й.
— Елена, моля те…
Искаше само да заспи. Завинаги.
— Проклет да си, Шиничи!
Деймън бе взел сферата със снежинките, с миниатюрната гора вътре, когато Шиничи откри неясното сияние на Елена да се излъчва отвътре. Вътре растяха дузини дървета — смърчове, американски орехи, борове и други видове — всички се извисяваха от една съвършено прозрачна вътрешна мембрана. Една миниатюрна личност — ако въобще някой можеше да бъде миниатюризиран и вкаран в такава сфера, би видяла дървета отпред, дървета отзад, дървета във всички посоки — и би могъл да върви по права линия, като накрая ще се върне в началната точка независимо по кой маршрут е пътувал.
— Това е за забавление — обясни му Шиничи нацупено, докато го наблюдаваше напрегнато под свъсените си вежди. — Играчка, обикновено за деца. Играчка–капан.
— И ти намираш това забавно? — Деймън удари с все сила сферата върху масата за кафе от плавей в изискано обзаведената хижа, служеща за тайно убежище на Шиничи. Тогава откри, че тези играчки за деца бяха нечупливи.
След това му бе нужен миг — само един миг — за да се овладее. На Елена може би й оставаха броени секунди живот. Затова трябваше много да внимава какво ще говори.
Но след този кратък миг на размисъл от устата му се изля порой от думи, повечето на английски, без ненужни ругатни и обиди. Не че бе загрижен да не засегне Шиничи. Само го заплашваше — не, по-скоро се заклеваше — да приложи срещу него най-разнообразни видове насилие, които по един или друг начин бе научил през дългото си общуване с хора и вампири с извратено въображение. Накрая Шиничи проумя, че е напълно сериозен, и Деймън се озова в сферата със страдащата Елена. Тя лежеше в краката му. Състоянието й се оказа по-зле и от най-лошите му опасения. Дясната й ръка беше изместена от раменната става. Имаше и много други фрактури, а левият й крак беше жестоко пострадал.