— Бих искала да се изкъпя — рече Елена немощно. Разкопча джинсите си и се опита да ги изуе.
— Почакай малко! Още си много изтощена. Полежи. Обещавам ти да те изчистя, ако искаш. А след това трябва да хапнеш нещо. — Той вече се отнасяше с подозрение към всичко в тази къща.
— Сега се съблечи в леглото и се загърни с чаршафа. Ще ти направя страхотен масаж — додаде той, като извърна очи.
— Виж какво, не си длъжен да извърташ поглед. Това е нещо, което не разбирам откакто… се върнах — обясни му Елена. — Табута за голотата и претенции за прекалена скромност. Не виждам защо някой трябва да се срамува от тялото си. — Последните й думи достигнаха до слуха му заглушени. — Нали се повтаря, че Бог ни е създал без дрехи, дори и след Адам и Ева. Ако беше толкова важно, защо Господ не е уредил да се раждаме направо с пелени?
— Да. Знаеш ли, твоите думи ми напомниха за нещо, което веднъж споделих с вдовстващата кралица на Франция — разбъбри се Деймън, забил поглед в една цепнатина в дървената ламперия по стената, докато тя се събличаше. — Казах й, че ако Бог е едновременно всемогъщ и всезнаещ, то той със сигурност знае предварително участта на всеки от нас. Попитах я защо се приема за съвсем редно да се родиш гол, но е греховно да се разгонваш като зряла личност.
— И какво ти отговори тя?
— Не каза нито дума. Но се засмя и три пъти ме тупна по ръката с ветрилото си, за което по-късно узнах, че се приемало като покана за интимна среща. За съжаление имах други ангажименти. Още ли си в леглото?
— Да, но съм под чаршафа — отвърна Елена уморено. — Ако тя е била вдовстваща кралица, бих предположила, че ще се зарадваш — добави тя, леко учудена. — Да не е била стара?
— Не, Ана Австрийска, кралицата на Франция, запази забележителната си красота до края на живота си. Тя беше единствената червенокоса, която…
Деймън млъкна и затърси трескаво думите, когато погледна към леглото. Елена беше постъпила както той я бе помолил. Само дето не бе допускал колко много ще прилича на Афродита, раждаща се от океана. Нагънатият бял чаршаф подхождаше на млечнобялата й кожа. Разбира се, че се нуждаеше от измиване, но дъхът му секна, само като си представи, че лежи чисто гола под завивката.
Беше свила дрехите си на топка и ги бе захвърлила в най-далечния ъгъл на стаята. Не можеше да я обвинява.
Не можеше да мисли. Не можеше да си поеме дъх. Просто протегна ръце и й каза:
— А сега е ред на супата консоме, пилешка, с лимон и мащерка, гореща, така наречената супа микаса, с един мускал мазнина от цветове на слива, много добре затоплено.
След като изяде послушно цялата порция от супата, Елена отново се изтегна по гръб, а Деймън започна да я масажира нежно с масло. Благовонното масло от сливов цвят винаги бе добро за начало. Успокояваше кожата, притъпяваше болката и бе отлична предпоставка за следващите масла, които смяташе да използва.
Донякъде така беше много по-добре, отколкото да я потопи в някоя модерна вана или джакузи. Знаеше къде бяха раните й, така че можеше да нагрее масажните масла до температура, подходяща за всеки наранен участък от тялото й. И вместо трудно подвижните душове в джакузито да я раздразват с натиска на водните струи, той я докосваше съвсем предпазливо.
Започна от косата й, като добави много, много тънък слой масло, за да може по-лесно да среше най-заплетените възли в косата й. После се зае с лицевите й мускули, с нежни разтривания с палците по челото, за да го изглади и да я успокои, като я принуждаваше да се отпуска в синхрон с движенията му. Последваха бавни кръгови разтривания на слепоочията й, но само със съвсем леко притискане. Виждаше къде бяха разположени тънките й синкави вени. Не беше забравил, че ако ги натисне по-силно, може да я приспи.
После дойде ред на ръцете, лактите, китките й, като ги масажираше поотделно, както се беше научил от древните източници на масажното изкуство, но добавяше и свои промени, докато тя не се отпусна съвсем под чаршафа, все едно че въобще нямаше кости, слаба, мека и отстъпчива. За миг й припомни за своята ослепителна усмивка, докато разтриваше пръстите на ходилата й, но после усмивката му стана иронична. Още сега можеше да има това, което желаеше. Да, точно сега тя не беше в настроение да му откаже каквото и да било. Но не бе предвидил как ще му въздейства проклетият чаршаф. Всеки знаеше, че когато нещо се прикрива, независимо колко е просто покривалото, то винаги привлича повече вниманието към забраненото, отколкото пълната голота. А като масажираше Елена, сантиметър по сантиметър, това само насочваше още повече вниманието му към това, което се криеше под бялата тъкан.