— Какво?
— Жив ли е Стефан? Да или не? Жив ли е? Наистина ли е… жив?
— Успокой се — отвърна той студено. — Успокой се, Елена. Не можем да си позволим да припаднеш. — Хвана я за раменете. — Ти си мислиш, че съм искал да го убия?
Елена трепереше толкова силно, че едва продума.
— Защо не ми каза преди?
— Извинявам се за пропуска.
— Той е жив… сигурно ли е това, Деймън? Абсолютно ли си сигурен?
— Напълно.
Без да помисли за себе си, всъщност без каквато и да била мисъл в главата си, Елена направи това, в което беше най-добра — отдаде се на импулса си. Обгърна ръце около врата на Деймън и го целуна.
За миг Деймън остана вцепенен от изненадата. Беше заговорничил с убийци, за да отвлекат любимия й и беше покосил толкова жертви в нейния град. Но Елена явно не възприемаше така събитията.
— Ако беше мъртъв… — Млъкна и отново се опита да заговори. — Цялата сделка с Шиничи зависи от това той да остане жив. Жив, но далече от теб. Не можех да рискувам да се самоубиеш или наистина да ме намразиш. — В тона му отново се прокрадна хладна нотка на отчуждение. — Ако Стефан е мъртъв, какво ще те задържи с мен, принцесо?
Елена не обърна внимание на тези негови думи.
— Ако е жив, ще успея да го намеря.
— Ако още те помни. Ами ако вече са заличили всеки спомен за теб?
— Какво? — Сега Елена беше готова да избухне. — Ако всеки спомен за Стефан бе заличен у мен — продължи тя с ледена интонация — щях пак да се влюбя в него и то още в мига, в който го видя. Ако пък всеки спомен за мен е заличен у Стефан, той ще преброди целия свят, за да търси нещо, без да знае какво точно търси.
— Много поетично.
— Но, о, Деймън, благодаря ти, че не си позволил на Шиничи да го убие!
Той поклати глава, удивен на себе си.
— Не бих могъл — или поне така излиза — да направя това. Сигурно е свързано с думата, която съм дал. Въобразявах си, че ако той е свободен и щастлив и нищо не помни, това в някаква степен ще изпълни…
— Обещанията, които си ми дал? Сгрешил си. Но сега няма значение.
— Има значение. Ти го изстрада.
— Не, Деймън. Единственото, което сега наистина има значение, е, че той не е мъртъв… и че не ме е изоставил. Още има надежда.
— Но, Елена — заговори Деймън по-оживено, едновременно възбудено и категорично, — нима не разбираш? Да оставим миналото настрани, но ти трябва да признаеш, че ние с теб си принадлежим. Ти и аз просто си подхождаме повече поради природата ни. Дълбоко в себе си знаеш това, защото така добре се разбираме един друг. Ние сме на еднакво интелектуално ниво…
— Както и Стефан!
— Добре, тогава всичкото, което мога да кажа, е, че той се укри забележително умело. Не усещаш ли — сега хватката му около ръката й стана трудно поносима, — че ти си моята принцеса на мрака, че дълбоко в себе си ме желаеш? Ако ти не го разбираш, аз го разбирам.
— Не мога да бъда каквато и да била за теб, Деймън. Освен почтена снаха.
Деймън поклати глава и се засмя грубо.
— Не, ти си подходяща само за главната роля. Е, мога да кажа само, че ако оцелеем в борбата с близнаците Шиничи и Мисао, ти ще откриеш в себе си качества, каквито никога не си подозирала. Освен това самата ти отлично знаеш, че ние с теб сме най-подходящи като двойка.
— А пък аз мога само да кажа, че ако преживеем тази борба с тези дяволски изчадия, ще се нуждаем от цялата духовна сила, която ще ни остане. За да можем да върнем Стефан обратно.
— Може и да не успеем да го върнем обратно. Или пък ако отблъснем Шиничи и Мисао далече от Фелс Чърч, има опасност да не можем да приключим напълно с тях. Ти не си воин. Вероятно дори няма да успеем да ги нараним сериозно. А освен това аз не зная къде точно се намира Стефан.
— Тогава се оказва, че близнаците са единствените, които могат да ни помогнат.
— Ако пожелаят, могат да ни помогнат и тогава, о, да, признавам, всичко ще бъде наред. Тези Ши но Ши вероятно са пълна измама. Може би са събрали някакви спомени от различни вампири и после са ги използвали за користни цели. Те са измамници. Цялото това място е едно гигантско, но фалшиво представление, нещо като Лас Вегас.
— Но не се ли опасяват, че измамените от тях вампири могат да потърсят отмъщение?
Деймън се засмя, този път по-мелодично.
— Един вампир, който не иска повече да е вампир, се намира на най-ниското стъпало в стълбата на ценностите в Другия свят. Е, да, като изключим света на хората. Възприемат ги наравно с любовници, прибягнали към самоубийство или деца, скочили от покрива, защото са повярвали, че тяхната шапка с надпис супермен ще им помогне да полетят…