Тя видя как лицето на Деймън се промени… сега беше с много по-изящни черти, което й подсказа, че той не помни нищо от стореното от него зло. Но новите спомени, свързани с нея, вече се запечатваха в паметта му. Сведе очи към своя пръстен от лапис лазули и Елена видя сълзи в очите му. После погледът му бавно се насочи към нея.
— Елена?
— Да.
— Някой ме обсеби и изтри от паметта ми всичко за времето, през което бях обсебен — прошепна той.
— Да.
— И някой те нарани.
— Да.
— Сто пъти се заклех да го убия или да го направя твой роб. Той те удари. Той взе насила кръвта ти. И измисляше най-различни нелепи истории, само и само да те нарани.
— Деймън, да, това е истина. Но, моля те…
— Втурнах се по следите му. Ако го бях срещнал, щях да му дам да се разбере. Щях да изтръгна туптящото му сърце. Или щях да му предам най-болезнените уроци, за които съм слушал разни легенди… а съм се наслушал на много легенди… и накрая щях да го заставя, с уста пълна с кръвта му, да се наведе и да целуне подметките ти, като твой роб за цял живот.
Това не бе добро за него. Виждаше го. Очите му се подбелиха като на подивяло от ужас жребче.
— Деймън, умолявам те…
— И този, който те нарани, бях… аз.
— Не, ти тогава не беше на себе си. Нали сам го каза. Ти беше обсебен.
— Ти толкова се изплаши от мен, че се съблече заради мен.
Елена си припомни за истинската си риза „Пендълтън“.
— Защото не исках да се сбиеш с Мат.
— Ти ми позволи да пия от кръвта ти и то когато самата ти нямаше желание за това.
Този път тя нямаше какво да му отговори, освен да промълви:
— Да.
— Аз… мили боже… използвах силите си, за да ти причиня най-ужасната мъка!
— Ако говориш за нападението, което ми причини такива ужасни рани и страдания, то отговорът ми е да. Но ти се държа с Мат още по-зле.
Но явно Мат не интересуваше Деймън.
— И после те отвлякох.
— Опита се.
— А ти скочи от колата в движение. Предпочете да рискуваш живота си, вместо да останеш с мен.
— Ти беше много груб, Деймън. Те са ти заповядали да бъдеш груб, дори и да счупиш играчките си.
— Търсех този, който те подтикна да скочиш от колата — не можех да си спомня нищо за станалото преди това. И се заклех да му избода очите, езика да му изскубна, преди да издъхне в агония. Ти не можеше да вървиш. Трябваше да се подпираш на патерица, за да си проправяш път из гората. И тъкмо когато пристигна помощта, Шиничи ти заложи капан. О, да, познавам го аз. Ти се луташе в неговата омагьосана сфера… и още щеше да бродиш там, ако аз не я бях разрушил.
— Не — рече Елена тихо. — Бях мъртва преди много време. Ти ме намери точно когато се задушавах, не помниш ли?
— Да. — За миг на лицето му се изписа необуздана радост. Но после се сепна и се върна ужасеното му изражение. — Бях мъчител, преследвач, аз бях този, от когото ти така се ужаси. Принудих те да вършиш неща заедно с онзи… онзи…
— Мат.
— О, Господи — промълви той отчаяно. Пролича си, че това бе призив към Бога, а не само възклицание, защото погледна нагоре, с вдигнати към небето ръце. — Въобразявах си, че за теб съм герой. Но вместо това постигнах само едно — да се отвратиш от мен. А сега? Редно е вече да съм се проснал мъртъв в нозете ти. — Изгледа я с блясък на подивяло животно в широко отворените си черни очи. В тях вече не се долавяха никакви следи от хумор или сарказъм или сдържаност. Изглеждаше много млад, напълно необуздан и отчаян докрай. Ако бе черен леопард, сега щеше да кръстосва трескаво клетката си и да се опитва да хапе решетките.
После сведе ниско глава, за да целуне босия й крак.
Елена се изуми.
— Твой съм, и то дотолкова, че вече можеш да правиш с мен всичко, което пожелаеш — отрони той със същия задавен тон. — Можеш още сега да ми заповядаш да умра. След цялата ми искрена изповед се оказва, че съм чудовище.
И заплака. Вероятно никое друго съчетание от обстоятелства не би могло да изтръгне сълзи от очите на Деймън Салваторе. Но сега сам си беше виновен. Никога не бе престъпвал думата си, а сега се беше заклел да унищожи чудовището, причинило всичко това на Елена. Факт бе, че е бил обсебен — отначало малко, но после все повече и повече, докато накрая цялото му съзнание не се бе превърнало просто в една от играчките на Шиничи, за да бъде захвърлен и смазан просто така, за убиване на времето… ако не можеше да продължава да извършва престъпления.