По време на церемонията.
След това Елена остана сама в стаята, а един голям гарван размаха криле към Олд Уд.
Седнала на студения каменен под, Елена се съсредоточи, за да събере в едно всичко, което бе узнала. Не бе чудно, че Деймън се държеше като шизофреник. Нито бе учудващо, че нещо бе запомнил, после друго бе забравил, а накрая си припомни, че той е бил този, от когото тя е бягала, за да се спаси.
Той помнеше интервалите от време, замисли се тя, когато Шиничи не го е контролирал или поне го е оставял да действа по-свободно. Но паметта му беше накъсана, защото някои от действията му бяха толкова ужасяващи, че собственият му мозък напълно ги отхвърляше. Тези събития безпроблемно се запомняха в паметта на обсебения Деймън, когато Шиничи бе контролирал всяка дума и всяка негова постъпка. А в промеждутъците Шиничи го беше подстрекавал да намери мъчителя на Елена и да го убие.
Всичко това, предположи тя, със сигурност е било много забавно за този китсуне Шиничи. Но за нея и Деймън беше истински ад.
Умът й отказваше да признае, че в този ад се примесваха и райски мигове. Тя принадлежеше единствено на Стефан. И това никога нямаше да се промени.
Сега Елена се нуждаеше от още една магическа врата, ала не знаеше къде да я намери. Но все пак мъждукаше една надежда. Възможно бе да е останала последната от магиите на Хонория Фел, предназначени да спасят града, който тя бе основала. Елена се чувстваше отчасти виновна, че ще използва този начин за спасение… но след като не беше заради нея, защо тогава се бе озовал тук?
За да изпробва най-важното направление, което можеше да измисли.
— Някъде, където мога да видя Стефан, където мога да говоря със Стефан.
35
Затвор, с мръсотия по пода и решетка между нея и спящия Стефан.
Между нея и Стефан!
Наистина беше той. Елена не знаеше откъде бе сигурна. Несъмнено те можеха да изопачават, да деформират възприятията ти. Ала точно сега, защото навярно никой не очакваше да се промъкне в тази тъмница, никой не бе подготвен да я накара да се усъмни в собствените си възприятия.
Беше Стефан. Леко отслабнал от последната им среща, с изпъкнали скули. Но си оставаше красив. Тя усети телепатично, че и умът му е наред, изпълнен, както можеше да се очаква, със смесица от загриженост за честта му и за любовта му, като се преплитаха мрак и светлина, надежда и отчаяние от света, в който бе принуден да живее.
— Стефан! О, прегърни ме!
Той се събуди и се надигна.
— Поне ме остави да поспя. И се махни оттук, за да си сложиш друга маска, кучко!
— Стефан! Какъв език!
Тя видя как се сковаха мускулите по раменете на Стефан.
— Какво… каза…?
— Стефан… наистина съм аз. Не те обвинявам, че ме наруга. Аз бих наругала цялото това място и онези двамата, които те натикаха тук…
— Трима са… — уморено я поправи той и сведе глава. — Щеше да го знаеш, ако беше истинска. Върви си и им разкажи за моя брат предател и неговите приятели, които дебнат хората с кекай…
Елена нямаше време точно сега да се впуска в спор за Деймън.
— Няма ли поне да ме погледнеш?
Видя как той се извърна бавно, пак така бавно я погледна, после го видя да се надига от купчината отвратителна слама, за да впери удивен поглед в нея, сякаш тя бе ангел, спуснал се от небето.
После се обърна с гръб към нея и затисна уши с ръцете си.
— Никакви сделки — изрече равнодушно. — Дори не ми говори за това. Махай се. По-добре да се окажеш само сън.
— Стефан!
— Казах ти: махай се!
Губеха много време. И това бе толкова жестоко, след това, през което трябваше да премине, за да може да говори с него.
— Ти ме видя за пръв път пред сградата на дирекцията на нашето училище в деня, в който си подаде документите за записване и използва внушението срещу секретарката. Не е нужно да ме гледаш, за да узнаеш как изглеждам. Веднъж ти казах, че се чувствам като убийца, защото извиках: „Татко, виж!“ и посочих към — нещо навън — миг преди злополуката с колата, която уби родителите ми. Така и не можах да си припомня после какво е било онова там, отвън колата. Първата дума, която научих, когато се завърнах от отвъдното, беше Стефан. Веднъж ти ме погледна в огледалото за обратно виждане в колата и ми каза, че аз съм твоята душа…