— Не можеш ли поне за един час да престанеш да ме измъчваш? Елена… истинската Елена… е твърде умна, за да рискува живота си като се появи тук.
— Къде е това „тук“? — попита Елена с остър тон, внезапно обзета от страх. — Трябва да узная, ако се очаква да изляза от тук.
Стефан бавно свали ръце от ушите си. Още по-бавно се извърна към нея.
— Елена? — отрони той, като умиращо момче, видяло блед призрак край леглото си. — Ти не си истинска. Не може да се появиш тук.
— И аз самата не вярвам, че съм истинска. Шиничи направи омагьосана къща, която може да те отведе където поискаш, стига само да кажеш къде и да отвориш вратата с този ключ. И аз казах: „Някъде, където мога да видя Стефан, където мога да говоря със Стефан.“ Но — тя сведе очи, — ти каза, че не мога да се появя тук. Може би всичко все пак е пълна илюзия.
— Млъкни. — Сега Стефан сграбчи металните пръти на решетката и здраво ги стисна.
— В това място ли се намираш сега? Това ли е Ши но Ши?
Той се засмя, но съвсем за кратко. Дори и смехът не прозвуча като истински.
— Е, не се оказа точно това, което очаквахме, нали? При все това те не са излъгали в това, което казват, Елена. Елена! Казах „Елена“. Елена, ти наистина си тук!
Елена не можеше да понася повече това прахосване на времето. Пристъпи с няколко крачки по влажната, намачкана слама, сред някакви бързо разбягващи се дребни създания, за да се улови за решетката, която я разделяше от Стефан.
После вдигна лице, стисна прътите на решетката с двете си ръце и затвори очи.
Ще го докосна. Ще го направя, ще го направя. Аз съм истинска и той е истински — ще го докосна!
Стефан се наведе — за да бъдем на еднаква височина, помисли си тя — и тогава топлите му устни докоснаха нейните.
Тя промуши ръце през решетките, за да се закрепи. И на двамата коленете им се подкосиха: на Стефан от удивление, че тя го докосва, а на Елена от облекчение и разтърсваща радост.
Но нямаха време.
— Стефан, вземи кръвта ми, сега — вземи я!
Тя се озърна, с отчаяна физиономия, търсейки нещо, с което да пореже кожата си. Стефан може би се нуждаеше от нейната сила и без значение какво бе взел Деймън от нея, тя винаги щеше да има достатъчно за Стефан. Ако я убият, ще има достатъчно. Зарадва се, че в онази крипта Деймън я бе убедил да вземе от неговата кръв.
— Почакай. Почакай малко, любима. Ако това си намислила, мога да те ухапя по китката, но…
— Направи го веднага! — заповяда му тя, с властен тон, както подобаваше на Елена Гилбърт, принцесата на Фелс Чърч. Така се напрегна, че дори събра сили да се надигне, след като се беше отпуснала на колене. Стефан я изгледа виновно.
— ВЕДНАГА! — настоя Елена.
Стефан ухапа китката й.
Усещането бе странно. Заболя я малко повече от обичайното му ухапване по шията. Но вените, спускащи се към китката й, си личаха много ясно, тя го знаеше. Вярваше, че Стефан е подбрал най-едрата от тях, за да не губят излишно време. Нейната припряност се пренесе и в него.
Но когато той се опита да се отдръпне назад, тя сграбчи с цяла шепа черната му коса и промълви задавено:
— Вземи още, Стефан. Нуждаеш се от това… о, да, кълна се в това, пък и нямаме никакво време за губене.
По-често прибягвай до властен тон, беше я посъветвала Мередит веднъж, така ще можеш да поведеш цели армии след себе си. Добре, може наистина да й се наложи да поведе цели армии, за да превземат това място и да го спасят.
Ще намеря някъде някаква армия, закани се тя трескаво.
Трескавата, породена от глада забързаност — те очевидно не го бяха захранвали от последната среща на Елена с него — постепенно се уталожи и спадна до нормалния ритъм. Неговите мисли се сплетоха с нейните. Напълно ти вярвам, когато се закани да призовеш цяла армия. Само че е невъзможно. Тук никой никога не се завръща отново.
Е, аз ще се завърна. За да те прибера обратно при мен.
Елена, Елена…
Пий, каза му тя, изпълнена с майчинско чувство към него, както някога истинската му майка в Италия. Колкото можеш повече, стига да не ти прилошее.
Но как ще се справиш… не, кажи само как успя да се промъкнеш до тук. И всичко това истина ли е или е само сън?
Истина е. Винаги съм ти казвала само истината. Но, Стефан, как да те измъкна от тук?
Шиничи и Мисао — познаваш ли ги?