— Беше експеримент — даде си труд да обясни Деймън. И вече бе приключил. Бони щеше да се събуди или да заспи, да живее или да умре в ръцете на Стефан — не в неговите. Той беше мокър, чувстваше се некомфортно, гладен и ядосан. Устата го болеше. — Поеми главата й сега — рече кратко. — Тръгвам си. Ти и Елена и… Мет можете да довършите…
— Казва се Мат, Деймън. Не е толкова трудно да се запомни.
— Така е, когато не се интересуваш от някого. В околността има твърде много хубави дами, така че той ще е последният ми избор за гризкане.
Стефан удари гневно по стената. Юмрукът му разтроши старата мазилка.
— По дяволите, Деймън, хората не са само това.
— Това е всичко, което искам от тях.
— Ти не искаш, а направо си вземаш. В това е проблемът.
— Беше просто евфемизъм. Това е всичко, което възнамерявам да взема от тях. Със сигурност всичко, което ме интересува. Не се опитвай да се накараш да повярваш, че има нещо повече. Няма смисъл да търсиш под вола теле.
Юмрукът на Стефан се стрелна. Беше левият, а Деймън поддържаше главата на Бони от тази страна, така че не можа да се наведе грациозно и да го избегне, както би направил при друг случай. Момичето беше в безсъзнание; ако я бе изтървал, водата можеше да нахлуе в дробовете и тя да умре за секунди.
Кой можеше да е сигурен с тези хора, особено, когато са отровени?
Вместо това концентрира цялото си умение, за да закрие дясната страна от брадата си. Реши, че би могъл да понесе удара, дори от Новия Подобрен Стефан, без да изпусне момичето — дори и брат му да му счупи челюстта.
Юмрукът на Стефан се спря на милиметри от лицето на Деймън.
Двамата братя застинаха на разстояние около метър, вперили погледи един в друг.
Стефан пое дълбоко дъх и се отдръпна.
— Сега ще признаеш ли?
Деймън беше искрено озадачен.
— Да призная какво?
— Че те е грижа за някои от тях. Достатъчно, за да понесеш удар, но не и да изпуснеш Бони във водата.
Деймън се втренчи в него, сетне избухна в гръмогласен смях. Не можеше да се спре.
Стефан на свой ред го загледа изумен. После затвори очи и се извърна. По лицето му бе изписана болка.
Деймън все още се давеше в кикот.
— И ти си по-омисли, че ме е гр–ижа за тази малка… ха–ха…
— Защо го направи тогава? — попита Стефан уморено.
— При–и–щяя–вка. Ка–а–з–аах ти. Просто при–и–щяя–вка… — Деймън се срина на пода, отмалял от липса на храна и твърде много емоции.
Главата на Бони потъна под водата.
Двамата вампири се хвърлиха начаса във водата и си удариха главите, когато се сблъскаха в средата на ваната. Паднаха за кратко назад, замаяни.
Деймън вече не се смееше. Всъщност се бореше като тигър, за да измъкне момичето от водата. Стефан също не оставаше по-назад, тласкан от новите си, изострени рефлекси. За секунда изглеждаше, че той ще спечели. Но, както Деймън си бе мислил около час по-рано — на нито един от двамата не му хрумна да обединят усилията си, за да измъкнат Бони. Всеки се опитваше да го направи сам и в опитите си само си пречеха взаимно.
— Махни се от пътя ми, малкия — озъби се Деймън, почти съскайки от злоба.
— Ти не даваш и пукната пара за нея. Ти се махни от пътя ми…
В този миг последва нещо като гейзер и Бони изплува сама от ваната. Изплю водата от пълната си уста и извика:
— Какво става? — с интонация, която би разтопила и сърце от камък.
Което и стана. Като видя измокрената си малка птичка, която инстинктивно се бе вкопчила в кърпата, с полепналата по главата й коса и големи кафяви очи, които примигваха на парцали, нещо изригна в гърдите на Деймън. Стефан хукна към вратата, за да съобщи добрата новина на останалите. За миг в банята останаха само двамата: Деймън и Бони.
— Има ужасен вкус — проплака момичето и изплю още вода.
— Зная — промълви той, втренчен в нея. Новото усещане нарастваше вътре в душата му, докато натискът стана твърде голям, за да го издържи. Когато Бони каза: „Ама аз съм жива!“, сменяйки настроението си на сто и осемдесет градуса, а сърцевидното й лице поруменя внезапно от радост, безумната гордост, която изпита Деймън, беше повече от опияняваща. Той сам я бе довел обратно, само на крачка от ледената смърт. Отровеното й тяло бе излекувано от него; неговата кръв бе разтворила и унищожила отровата. Неговата кръв…