Той усети топлината й. Сладката мекота на тялото й. Тя продължаваше да чака целувката си със затворени очи.
Можем да започнем всичко отново, предложи тя с надежда.
И това беше истина. Той искаше да й даде онова, с което тя го бе дарила в неговата стая. Искаше да я притиска до гърдите си; да я целува, докато не се разтрепери. Да я накара да се разтопи и пропадне в прегръдките му.
Той щеше да изпита същото. Не само, защото научаваш едно или две неща за жените, когато си вампир, а защото познаваше Елена. Двамата наистина бяха едно сърце, една душа.
Моля те, пропя в мислите му сладкият й глас.
Но тя беше толкова млада, толкова уязвима в бялата си нощница, с кожа, поруменяла от вълнение и възбуда. Не би било редно да се възползва от невинността й.
Елена отвори виолетовите си очи, сребристи на лунната светлина, и го погледна.
Искаш ли… Изрече го сериозно с устни, ала с дяволити пламъчета в очите… да видиш колко пъти можеш да ме накараш да кажа „моля те“?
Господи, не. Но това прозвуча толкова зряло, че Стефан безпомощно я взе в обятията си и целуна коприненомеката й коса. Сетне устните му се спуснаха надолу, като избягваха единствено устните й, свити като розова пъпка в безмълвна молба и очакване. Обичам те. Обичам те. Стефан осъзна, че я стиска прекалено силно и се опита да я пусне, ала Елена се вкопчи още по-буйно в него.
Искаш ли — гласът беше все същият — невинен и чистосърдечен — да видиш колко пъти мога да накарам теб да кажеш „моля те“?
Стефан се взря за миг в нея. Сетне с бясно разтуптяно сърце допря устни до подканващата розова пъпка и я целуна. Целува я, докато не се замая толкова, че се принуди да я пусне и да се отдръпне на сантиметър.
Сетне отново погледна в очите й. Човек можеше да се загуби в тези очи, да потъне завинаги в кадифените им виолетови глъбини. И той го искаше. Но повече от всичко искаше нещо друго.
— Искам да те целувам — прошепна Стефан в едното й ухо и лекичко го захапа.
Да. Тя бе сигурна в това.
— Докато припаднеш в ръцете ми.
Той усети как тялото й потръпна. Видя виолетовите очи да се замъгляват, полузатварят.
— Да — прозвуча съвсем изненадващият, задъхан отговор на Елена, изречен на глас.
И той го направи.
Тя се отпусна в ръцете му. Тялото й се разтърсваше от леки тръпки, а от устните й напираха тихи стенания, които той задуши с устните, с жадните си целувки. И тогава, защото Времето вече бе настъпило, защото тръпките вече бяха станали болезнени и за двамата, а дишането на Елена — учестено и накъсано и той наистина се изплаши, че тя може да припадне — Стефан разкъса с нокът вената на шията си за нея.
И Елена, която някога беше само човешко същество и щеше да бъде ужасена от самата мисъл да пие от кръвта на друг, се впи в гърлото му с кратък вик на радост. Той усети топлите й устни, усети как тя се разтърсва от мощни вълни на удоволствие, докато самият той се разтапяше в блаженството да дава кръвта си на любимата. Искаше да излее цялата си същност пред Елена, да й даде всичко, което беше или някога щеше да бъде. И той знаеше, че и тя се чувства по същия начин, когато му дава да пие от кръвта й. Това бе свещена връзка, която двамата споделяха.
Имаше чувството, че са любовници от началото на вселената, при първото пукване на зората, когато е изгряла първата звезда от мрака. Беше нещо много примитивно и много дълбоко вкоренено в него. Когато първата струйка кръв потече в устата й, едва сподави вика си; заглуши го в косите й. После зашепна неволни, но страстни признания за това колко я обича и как двамата никога няма да се разделят, гальовни думи и безсмислени слова на различни езици. А след това вече нямаше думи, а само чувства.
Двамата се носеха бавно, окъпани от лунната светлина. Бялата й нощница се увиваше около краката му, обути в черни панталони, докато достигнаха върховете на дърветата — високи и извисяващи се, но мъртви.
Беше много тържествена, много лична церемония между двама влюбени, твърде погълнати от взаимната си радост, за да помислят за евентуална опасност. Но Стефан вече бе проверил за това, знаеше, че и Елена го е сторила. Нямаше опасност; двамата бяха сами, плуваха и се носеха под божественото сребристо сияние на луната.