Момчето пое дълбоко дъх и затвори очи.
— Добре. Ами… докато излизаше, аз мисля… мисля, че Каролайн… ми предложи.
— Тя е направила какво?
— Тя никога не би…
— Как, Мат? — попита Елена.
— Ами… Джим си мислеше, че си е тръгнала и отиде до гаража, за да вземе баскетболната топка, но когато се обърнах, видях, че Каролайн се е върнала. Тя ми каза — е, всъщност няма значение какво ми е казала. Но беше нещо в смисъл че обича футбола повече от баскетбола и попита дали искам да спортуваме заедно.
— А ти какво й отговори? — попита Бони и затаи дъх, зяпнала го като омагьосана.
— Не отговорих нищо. Просто я гледах.
— И тогава Джим се върна? — предположи Мередит.
— Не! И тогава Каролайн си тръгна — изгледа ме по онзи начин, нали се сещате, така че да е съвсем ясно какво има предвид — и тогава излезе Тами. — Сега честното лице на Мат пламтеше. — И тогава — не зная как да го кажа. Може би Каролайн й е казала нещо за мен, защото тя… тя…
— Мат. — Досега Стефан почти не бе взел участие в разговора, но сега се наведе напред и заговори тихо: — Не те разпитваме, защото искаме да клюкарстваме. Опитаме се да разберем дали във Фелс Чърч не се случва нещо много лошо.
15
Мат кимна, но беше изчервен до корените на косата си.
— Тами… се притисна към мен.
Последва продължително мълчание.
— Мат, искаш да кажеш, че те е прегърнала ли? — попита Мередит спокойно. Като приятелска прегръдка. Или… — Млъкна, защото Мат вече клатеше енергично глава в знак на отрицание.
— Не беше невинна приятелска прегръдка. Двамата бяхме сами на прага и тя просто… ами, не можах да повярвам. Тя е само на петнайсет години, но се държеше като възрастна жена. Искам да кажа… не че някога някоя възрастна жена е правила с мен подобни неща.
Засрамен, но и едновременно облекчен, че е излял душата си, той обходи с поглед присъстващите.
— Е, какво мислите? Дали е било просто съвпадение, че Каролайн е била там? Или тя е казала нещо на Тамра?
— Не е било съвпадение — отвърна Елена. — Биха били твърде много съвпадения: Каролайн ти отправя недвусмислена покана, а след това и Тамра да се държи така. Аз познавам — по-скоро познавах Тами Брайс. Тя е мило малко момиче — или поне беше.
— И все още е — кимна Мередит. — Казах ви, че няколко пъти излизах с Джим. Тя е много мило момиче и не е твърде зряла за възрастта си. Не мисля, че при нормални обстоятелства би се държала неуместно, освен ако… — Спря и зарея поглед в далечината, сетне сви рамене и не довърши изречението си.
Сега Бони доби сериозно изражение.
— Но ние трябва да спрем това. Какво ще стане, ако направи това с някой тип, който не е толкова добър и срамежлив като Мат? Може да се възползва от нея!
— В това е целият проблем — смотолеви Мат и лицето му отново пламна. — Искам да кажа, много е трудно… Ако беше някое момиче, с което излизам — не че ходя на срещи с други момичета… — додаде той припряно и погледна към Елена.
— Но ти би трябвало да ходиш на срещи — рече Елена твърдо. — Мат, не очаквам вечна вярност от теб — нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие от това да те видя, че излизаш с някое добро и хубаво момиче. — Сякаш случайно погледът й се спря на Бони, която в момента дъвчеше тихо и кротко стръкчето целина.
— Стефан, ти си този, който може да ни каже какво да правим. — Елена се извърна към него.
Стефан се намръщи.
— Не зная. След като се е случило само с две момичета, още е доста трудно да се правят каквито и да било заключения.
— Значи ще почакаме, за да видим какво ще е следващото, което Каролайн — или Тами — ще предприемат? — попита Мередит.
— Не само ще чакаме — отвърна Стефан. — Ще трябва да разберем нещо повече за това. Вие, момичета, дръжте под око Каролайн и Тамра Брайс, а аз ще направя някои проучвания.
— По дяволите! — Елена удари с юмрук по земята. — Аз мога почти… — Млъкна и погледна приятелите си. Бони ахна и изпусна остатъка от стръка целина, Мат се задави с колата си и се закашля. Дори Мередит и Стефан я гледаха смаяно. — Какво? — попита тя озадачено.
Мередит първа се окопити.
— Просто това, че вчера ти… ами, младите ангели не ругаят.
— Само защото съм умряла два пъти, означава ли, че никога повече няма да ругая? — Елена поклати глава. — Не. Аз съм си аз и ще си остана такава… каквато съм.