— Добре. — Стефан се наведе и я целуна по челото. Мат се извърна, а Елена потупа разсеяно Стефан, но в това време си мислеше: „Винаги ще те обичам“. Знаеше, че той ще прочете посланието й, дори тя да не може да му отвърне. Всъщност установи, че може да улови общия смисъл на отговора му — сякаш около него се образува топъл розов облак.
Дали това беше онова, което Бони виждаше и наричаше аура? Сега осъзна, че през по-голямата част от деня го бе виждала заобиколен от светлина — изумрудена и хладна сянка — ако сянката може да бъде светлина. Сега зеленото се завръщаше, докато розовото избледняваше.
Незабавно погледна към останалите участници в пикника. Бони бе заобиколена от светлорозов цвят, с най-бледите отсенки на розовото. А Мередит — в наситено виолетово. Мат — в чисто синьо.
Това й напомни, че до вчера — наистина ли беше едва вчера? — тя бе виждала много неща, които никой друг не би могъл. Включително и това, което я бе изплашило.
Какво беше то? В главата й проблясваха образи — малки подробности, които сами по себе си бяха доста плашещи. Би могло да се каже, че са малки като нокът или като цяла ръка. Тъкан, подобна на кора, но върху тяло. Насекоми като мравки, но много на брой, движещи се като камшичета, много по-бързи от всякакви насекоми. Имаше усещането за нещо пълзящо, което изпитваше винаги, щом помислеше за насекоми. Значи е било буболечка. Само че буболечка с различно тяло от всички насекоми, които бе виждала. Приличаше май повече на пиявица или на сепия. Устата му беше кръгла, цялата с остри зъби по краищата и твърде много пипала, които приличаха на гъсти ластари на лоза, увили се по гърба му.
Може да се залепи за човек, каза си девойката. Ала имаше ужасяващото усещане, че може да направи и много повече.
Може да стане прозрачно и да се вмъкне в теб, а ти няма да почувстваш нещо по-силно от убождане с топлийка.
И тогава какво щеше да стане?
Елена се обърна към Бони.
— Мислиш ли, че ако ти покажа на какво прилича, ти ще го познаеш? Не с очите си, а с психичните си сетива?
— Предполагам, че зависи от това какво е това „нещо“? — отвърна Бони предпазливо.
Елена погледна към Стефан, който й кимна кратко.
— Тогава затвори очи — рече тя.
Бони се подчини, а Елена сложи пръсти върху слепоочията на приятелката си, а с върха на палците си нежно погали миглите й. Да се опитва да задейства Бялата сила — нещо, което до днес беше толкова лесно — се оказа равносилно на това да търкаш два камъка, за да получиш огън. Накрая почувства малка искра и главата на Бони отскочи назад.
Тя отвори рязко очи.
— Какво беше това? — ахна. Дишаше тежко.
— Това видях… вчера.
— Къде?
— Вътре в Деймън — отвърна Елена бавно.
— Но какво означава това? Дали той го контролира? Или… или… — Бони спря и очите й се разшириха.
Елена довърши изречението вместо нея.
— Или то контролира него? Не зная. Но едно нещо зная със сигурност. Когато той не обърна внимание на твоя зов, Бони, е бил под въздействието на малах.
— Въпросът е, след като не е Деймън, кой го контролира? — попита Стефан и се изправи неспокойно. — Аз също го улових, това създание, което Елена ти показа — то не е нещо със собствен разум. Контролира го външен разум.
— Като друг вампир? — попита Мередит тихо.
Стефан сви рамене.
— Обикновено вампирите просто не му обръщат внимание, защото могат да получат това, което желаят и без него. Нужен е много силен разум, за да накара подобен малах да завладее вампир, да се всели в него. Силен… и много зъл.
— Това — рече Деймън, горчиво натъртвайки на всяка сричка, седнал на високия клон на дъба — са те. По-малкият ми брат и неговите… съдружници.
— Изумително — промърмори Шиничи. Той се бе увил още по-грациозно и мързеливо около дъба, където се бе настанил Деймън. Помежду им бе възникнало нещо като мълчаливо съревнование. В златните очи на Шиничи бяха избухнали искри веднъж или два пъти — Деймън го забеляза — когато видя Елена и при споменаването на Тами.
— Не се опитвай да ме убеждаваш, че не си замесен с тези груби и кресливи момичета — додаде Деймън сухо. — От Каролайн до Тамра и т.н., това е идеята, нали?
Шиничи поклати глава. Очите му не се откъсваха от Елена и той запя тихо някаква стара песен.