— Не бих се пробвал с тези момичета — отбеляза сериозно Деймън. Очите му бяха присвити. — Наистина на външен вид не изглеждат много силни — но са много по-корави, отколкото си мислиш, а са още по-корави, ако някоя от тях бъде застрашена.
— Казах ти, аз не съм направил нищо — рече Шиничи. Но изглеждаше притеснен за пръв път, откакто Деймън го бе видял. — Макар че може би познавам виновника.
— Казвай — подкани го Деймън, като очите му оставаха присвити.
— Ами… споменах ли ти за моята по-млада близначка? Казва се Мисао. — Ухили се победоносно. — Означава девица.
Деймън тутакси усети лека възбуда, но я пренебрегна. Беше твърде отпуснат, за да мисли за лов, а и не беше съвсем сигурен, че този китсуне — или лисичи дух, какъвто Шиничи твърдеше, че е — би могъл да бъде преследван и уловен.
— Не, не си ми споменавал — отвърна Деймън, като се почеса разсеяно по тила. Подутината от онова ухапване от комар бе спаднала, но продължаваше да го сърби зверски. — Сигурно някак си се е изплъзнало от ума ти.
— Е, тя е някъде тук. Тя дойде с мен, когато видяхме избухването на Силата, която върна обратно… Елена.
Деймън беше сигурен, че колебанието, преди да спомене името на Елена, беше престорено. Наклони глава по начин, който красноречиво казваше: „Не си мисли, че си ме заблудил“ и зачака.
— Мисао обича да играе игрички — рече Шиничи просто.
— О, нима? Като табла, шах, карти и други подобни?
Шиничи се закашля театрално, но Деймън зърна червения проблясък в очите му. Виж ти, той наистина проявяваше собственическо отношение към нея? Деймън го озари с най-бляскавата си усмивка.
— Обичам я — заяви младият мъж с черната коса, чиито краища приличаха на лумнали пламъци и този път в гласа му прозвуча открито предупреждение.
— Разбира се, че я обичаш — отвърна Деймън с успокоителни нотки в тона. — Виждам го.
— Но, ами, игрите й обикновено са разрушителни за града. Накрая. Не изведнъж.
Деймън сви рамене.
— Това забутано село няма да липсва на никого. Разбира се, първо ще изведа живи моите момичета. — Сега в неговия глас прозвуча открита заплаха.
— Както искаш. — Шиничи отново се бе завърнал към нормалното си покорно поведение. — Ние сме съюзници и ще се придържаме към нашата сделка. Както и да е, би било жалко да се изгуби… всичко това. — Погледът му отново се плъзна към Елена.
— Между другото, няма дори да обсъждаме малкото фиаско с твоя малах и мен — или с нея, ако настояваш. Напълно съм сигурен, че изпарих поне три от тях, но ако видя още един, деловата ни връзка ще прекъсне. А аз съм много лош враг, Шиничи. Не би искал да разбереш колко лош.
Шиничи доби подобаващо впечатлено изражение и кимна. Ала в следващия миг отново зяпаше Елена и пееше:
— Искам да се срещна с твоята Мисао. Заради нейната безопасност.
— А аз зная, че и тя иска да се срещне с теб. В момента е заета с играта си, но ще се опитам да я откъсна заради теб. — Шиничи се протегна лениво.
Деймън го изгледа за миг. После разсеяно последва примера му.
Шиничи го наблюдаваше. Усмихна се.
Деймън се замисли за усмивката. Беше забелязал, че когато Шиничи се усмихва, две малки пурпурни пламъчета избухват в очите му.
Но в момента бе твърде уморен, за да мисли за това. Твърде отпуснат. Всъщност внезапно му се приспа…
— Значи ще търсим тези малахи в момичета като Тами? — попита Бони.
— Точно като Тами — кимна Елена.
— И ти смяташ — поде Мередит, като наблюдаваше внимателно Елена, — че Тами го е прихванала по някакъв начин от Каролайн.
— Да. Зная, зная — въпросът е откъде го е прихванала Каролайн? А тъкмо това не зная. Но все пак ние не знаем какво й се е случило, докато беше пленница на Клаус и Тайлър Смолуд. Не знаем какво е правила през последната седмица. Знаем само, и то е съвсем ясно, че не е престанала да ни мрази.
Мат обхвана главата си с шепи.
— В такъв случай какво ще правим? По някакъв начин се чувствам отговорен.
— Не… Ако някой е отговорен, то това е Джими. Ако той — нали се сещаш, е оставил Каролайн да прекара нощта в дома му — и след това й е позволил да говори за това с петнайсетгодишната му сестра… Ами, това не го прави виновен, но съм сигурен, че би могъл да бъде по-дискретен — обади се Стефан.