— О, Стефан, ще ми счупиш ребрата! Изкара ми въздуха!
— Съжалявам, просто имах нужда да те прегърна.
— Е, аз също имам нужда да те прегърна.
— Благодаря ти, ангел мой.
В стаята на таванския етаж цареше тишина. През отворения прозорец се процеждаше лунна светлина. Дори луната в небето сякаш се прокрадваше, пропускайки едва–едва лунния лъч, танцуващ по дървения под.
Деймън се усмихна. Беше прекарал дълъг и спокоен ден, а сега му предстоеше интересна нощ.
Да се промъкне през прозореца не се оказа толкова лесно, колкото очакваше. Когато долетя като огромен лъскав гарван, се надяваше да се закрепи върху перваза и да приеме човешка форма, за да отвори прозореца. Ала върху прозореца имаше капан — беше свързан чрез Силата с един от спящите в леглото. Това обърка Деймън, който с усилие запази равновесие. Боеше се да окаже натиск върху тънката връзка. В този миг се чу пърхане на криле и нещо кацна до него.
Не беше от най-представителните гарвани, описани в учебниците по орнитология. Беше достатъчно лъскав, но крилете му по краищата бяха обагрени в яркочервено и имаше златни блестящи очи.
Шиничи?, попита Деймън.
Кой друг?, дойде отговорът, докато златистите очи го фиксираха. Виждам, че имаш проблем. Но той може да бъде разрешен. Ще задълбоча съня им, за да можеш да прережеш връзката.
Не!, инстинктивно го възпря Деймън._ Ако докоснеш един от двамата, Стефан ще…_
Стефан е само едно момче, забрави ли?, дойде успокоителният отговор. Довери ми се. Вярваш ми, нали?
И стана точно така, както демонично оцветената птица предсказа. Спящите вътре се унесоха в по-дълбок сън, не помръдваха в леглото.
След миг прозорецът се отвори, Деймън промени формата си и влезе вътре. Брат му и… и тя… тази, която винаги трябваше само да гледа… тя лежеше заспала напреки върху брат му, с разпиляна по възглавницата златиста коса.
Деймън с усилие откъсна поглед. Върху бюрото в ъгъла имаше среден по големина компютър, не от най-новите модели. Той приближи и без никакво колебание го включи. Двамата в леглото дори не се раздвижиха.
Файлове… аха. Dnevnik.doc. Колко оригинално име. Деймън го отвори и разгледа съдържанието му.
Мило дневниче
Тази сутрин се събудих и — чудо на чудесата — аз отново съм аз. Вървя, говоря, пия, подмокрям леглото (е, още не съм го правила, но съм сигурна, че ще мога, ако се опитам).
Върнах се.
Беше наистина страшно пътуване,
Аз умрях, мило дневниче, наистина умрях. А след това умрях като вампир. И не очаквай да ти опиша какво се случваше всеки път — просто ми повярвай; трябва да го преживееш лично.
Най-важното е, че си бях отишла, а сега отново се върнах — и, о, скъпи ми и търпелив приятелю, който пазиш тайните ми от детската градина… толкова се радвам, че съм отново тук.
Лошото е, че никога повече няма да мога да живея с леля Джудит или Маргарет. Те смятат, че аз „почивам в мир“ сред ангелите. Хубавото е, че мога да живея със Стефан.
Това е компенсация за всичко, през което преминах — не зная как се компенсират онези, които са стигнали до самите двери на Ада. О, аз съм уморена и — все пак ще го кажа — нетърпелива за нощта с моя любим.
Много съм щастлива. Имахме прекрасен ден, изпълнен със смях и любов. Имах щастието да наблюдавам лицата на моите приятели, когато ме видяха жива! (А не побъркана, като каквато разбирам, че съм се държала през последните дни. Честно, човек би си помислил, че Великия дух, обитаващ Небесата, можеше да ме върне на земята с всичкия ми. Но, както и да е.)
Обичам те,
Елена
Погледът на Деймън обходи нетърпеливо горните редове. Търсеше нещо съвсем различно. Аха. Да. Това беше.
Моя скъпа Елена,
Зная, че рано или късно ще погледнеш тук. Надявам се никога да не го видиш. Ако четеш това, значи Деймън е предател или нещо друго ужасно се е объркало.
Предател? Звучеше малко пресилено, помисли си Деймън, но изгарящ от желание да се заеме с работата, която трябваше да свърши.
Тази нощ ще отида в гората, за да поговоря с него — ако не се върна, ще знаеш на кого да задаваш въпроси.