Истината е, че не разбирам напълно ситуацията. По-рано днес Деймън ми изпрати картичка, върху която бе изписан уеб адрес. Сложих я под възглавницата ти, любима.
О, по дяволите, изруга мислено Деймън. Щеше да е доста трудно да измъкне картичката, без да я събуди. Но трябваше да го направи.
Елена, проследи този уеб линк. Ще трябва да го четеш на максимална яркост, защото е създаден само за вампирски очи. Според линка съществува място, наречено Ши но Ши — буквално преведено означава Смърт на Смъртта, където може да се махне проклятието, което тегне над мен почти петстотин години. Те използват комбинация от магия и научни методи, за да превърнат вампирите в обикновени мъже или жени, момичета или момчета.
Ако това е истина, Елена, ние можем да бъдем заедно толкова дълго, колкото живеят обикновените хора. Това е всичко, което искам от живота.
Искам го. Искам да застана пред теб като обикновено дишащо и хранещо се човешко същество.
Но не се тревожи. Просто ще говоря с Деймън за това. Не е нужно да ми заповядваш да не заминавам. Никога не бих те изоставил точно сега, когато във Фелс Чърч се случва всичко това. Прекалено е опасно за теб, особено с новата ти кръв и новата аура.
Осъзнавам, че се доверявам на Деймън много повече, отколкото би трябвало. Но в едно нещо съм сигурен: той никога не би те наранил. Той те обича. Дори навярно против волята си.
При все това трябва поне да се срещна с него, според неговите условия — да бъда сам и да отида на едно определено място в гората. Пази се, любов моя. Не се страхувай. Вярвай на себе си. Вярвай на приятелите си. Всички те ще ти помогнат.
Аз вярвам на инстинктивната закрила на Мат, на преценката на Мередит и интуицията на Бони. Кажи им да запомнят това.
Надявам се, че никога няма да прочетеш тези редове,
С цялата ми любов, сърце, душа,
Стефан
П.П. Само за всеки случай: има 20 000 долара под втората дъска на пода откъм стената, срещу леглото. В момента отгоре й е люлеещият се стол. Ще видиш лесно пролуката, като мръднеш стола.
Деймън изтри внимателно думите във файла. След това, докато ъгълчето на устната му потрепваше, безшумно написа нови думи с доста различно значение. Прочете ги. Усмихна се с неустоимата си усмивка. Винаги се бе ласкал с мисълта, че умее да пише; не че имаше някаква школовка, а просто притежаваше инстинктивен усет.
Ето че стъпка едно е изпълнена, каза си Деймън и записа файла с неговите думи, вместо тези на Стефан.
След това се промъкна безшумно до леглото, където спеше Елена, сгушена до Стефан в тясното легло.
Следваше Стъпка две.
Бавно, много бавно Деймън плъзна пръсти под възглавницата, върху която почиваше главата на девойката. Усети косата на Елена, която се бе разпиляла върху възглавницата, окъпана от лунната светлина. Болката, която изпита, беше по-скоро в гърдите, отколкото в зъбите. Провря леко пръстите си под възглавницата, търсейки нещо гладко.
Елена промърмори нещо в съня си и внезапно се обърна. Деймън едва не отскочи в сенките, но очите на момичето оставаха затворени, дългите тъмни мигли хвърляха върху страните й сенки във формата на полумесец.
Сега беше с лице към него, но странно — Деймън не проследи сините вени по безупречната й гладка кожа. Улови се, че се взира с изгаряща жажда в леко разтворените й устни. Те бяха… почти неустоими. Дори в съня й имаха цвета на розови листенца, леко влажни, а полуотворени по този начин…
Бих могъл да го направя много нежно. Тя никога няма да разбере. Бих могъл, зная, че бих могъл. Тази вечер се чувствам непобедим.
Наведе се над нея и в този миг пръстите му напипаха картичката.
Това сякаш го изтръгна от света на фантазиите. Какво ставаше? Да рискува всичките си планове заради една целувка? Щеше да има достатъчно време за целувки — и други много по-важни неща — по-късно.
Пъхна малката картичка в джоба си.
После се превърна в гарван и отлетя от перваза на прозореца.
Стефан много отдавна бе усвоил изкуството да спи до определен момент и след това да се събуди. Така стана и сега. Когато погледна към часовника върху камината, той показваше точно четири сутринта.
Не искаше да буди Елена.
Облече се безшумно и излезе през прозореца по същия начин, както и брат си — но като ястреб. Някак си беше сигурен, че Деймън е измамен от някой, който го бе превърнал в негова послушна марионетка. А Стефан, все още изпълнен с мощта на кръвта на Елена, чувстваше, че е негов дълг да ги спре.