В бележката на Деймън пишеше, че ще се срещнат при дървото, където човешките същества се бяха блъснали. Деймън щеше да продължи да посещава дървото, за да проследи марионетките малахи до техния кукловод.
Стефан се спусна надолу, понесе се във въздуха, после едва не причини сърдечен удар на една полска мишка, когато се стрелна към нея, преди да полети устремно към небето.
И тогава, докато се рееше във въздуха, видя дървото, където се бе ударила колата. Промени формата си от великолепен ястреб на млад мъж с тъмна коса, бледо лице и напрегнати зелени очи.
Той полетя към земята лек като снежинка, оглеждаше се във всички посоки, използвайки вампирските си сетива, за да провери околността. Не почувства никакъв капан; никаква враждебност, само непогрешимите звуци на яростна битка между дърветата. Придоби човешка форма, за да се изкачи по дървото, което носеше отпечатъка на брат му.
Не изпита студ, когато се изкачи по дъба, сред чиито клони брат му бе наблюдавал злополуката с колата, станала в краката му. В него все още имаше твърде много от кръвта на Елена, за да почувства студа. Но усещаше, че тази част от гората е особено студена; нещо я поддържаше така. Защо? Той вече бе заявил правата си над реките и горите около Фелс Чърч, така че защо някой или нещо ще се установява тук без да му каже? Каквото и да бе то, рано или късно трябваше да му се представи, ако искаше да остане във Фелс Чърч. Защо да чака?, запита се той, докато се настаняваше на клона.
Усети приближаването на Деймън много по-рано, отколкото биха го забелязали сетивата му преди трансформацията на Елена. Сдържа се да не трепне. Вместо това се извърна с гръб към ствола на дървото и се огледа. Усещаше как Деймън напредва към него, все по-бързо и по-бързо, по-силно и по-силно — вече трябваше да е тук, застанал пред него, но го нямаше.
Стефан се намръщи.
— Винаги си струва да погледнеш нагоре, малки братко — посъветва го очарователен глас над него и Деймън, който бе прилепнал като гущер към дървото, подскочи напред и се приземи върху клона на Стефан.
Стефан не каза нищо, само изгледа по-големия си брат.
— В добро настроение си — отбеляза накрая.
— Имах великолепен ден — отвърна Деймън. — Да ти изброявам ли? Първо беше момичето в магазинчето за поздравителни картички… Елизабет, както и скъпата ми приятелка Дамарис, чийто съпруг работи в Бостън, и малката Тереза, доброволка в библиотеката, и…
Стефан въздъхна.
— Помниш имената на всяко момиче, чиято кръв си пил в живота си, но непрекъснато забравяш моето.
— Глупости… малки братко. Сега, след като Елена несъмнено ти е обяснила какво точно се случи, когато се опитах да спася онази дребна вещица, Бони, ми се струва, че ми дължиш извинение.
— А след като ти ми изпрати бележка, която спокойно мога да определя като предизвикателна, на мен ми се струва, че ти ми дължиш обяснения.
— Първо извинението — рече отсечено Деймън, след което додаде с многострадална интонация: — Сигурен съм, че смяташ, че е достатъчно лошо, задето обеща на Елена, когато тя умираше, да се грижиш за мен — завинаги. Ала изглежда ти никога не си осъзнал, че и аз обещах същото нещо, но аз не съм от грижовните. Сега тя вече не е мъртва и може би просто трябва да забравим за това.
Стефан отново въздъхна.
— Добре, добре. Извинявам се. Сгреших. Не биваше да те изхвърлям. Това достатъчно ли е?
— Не съм сигурен, че си искрен. Опитай още веднъж, с повече чувст…
— Деймън, за бога, за какво е уебсайтът?
— О! Реших, че е доста умно: използвали толкова близки цветове за фона и текста, че само вампирите и вещиците могат да ги различат, докато човеците ще видят само празен екран.
— Но ти как разбра за това?
— Ще ти кажа след малко. Но само си помисли, малки братко. Двамата с Елена на идеален меден месец — просто още двама човеци в света на човеците. И колкото по-скоро отидеш, толкова по-скоро ще запееш: „Динг Донг, трупът е мъртъв!“
— Все още не зная как ти си попаднал на този сайт.
— Добре. Ще си призная: най-после и аз бях покорен от този век на технологии. Имам свой уебсайт. И един много услужлив млад мъж се свърза с мен, за да разбере дали аз мисля сериозно всички неща, които съм казал в него или съм просто някакъв объркан идеалист. Предполагам, че описанието много ти пасва.