Той никога не би си тръгнал без да остави бележка. Ала върху възглавницата нямаше бележка. Отначало не обърна възглавниците, защото отчаяно искаше бележката да е там — а и защото се боеше какво можеше да пише в нея.
Накрая все пак стана ясно, че няма нищо под тези възглавници, нито под чаршафите. Елена ги преобърна и дълго остана загледана в тях. Дръпна леглото от стената, в случай че бележката е паднала там.
Това би трябвало да е добър знак, защото означаваше, че Стефан не е заминал… макар че след като отвори вратата на дрешника, видя, че вътре има само празни закачалки, а дрехите му ги няма.
Той бе взел всичките си дрехи.
Дъното на дрешника също бе празно.
Бе взел и всичките си обувки.
Не че притежаваше много дрехи и обувки. Но всичко, което би му било нужно за едно пътуване, го нямаше — и Стефан го нямаше.
Защо? Къде е отишъл? И как е могъл?
Дори и да се окаже, че е заминал, за да потърси ново място, където да се установят, как е могъл да го стори? Когато се върне, щеше да му даде да се разбере…
… ако се върне.
Вледенена до мозъка на костите си, Елена усети, че лицето й е мокро от сълзи, потекли незнайно кога. Тъкмо се канеше да се обади на Мередит и Бони, когато се сети за нещо.
Дневникът й.
17
През първите дни след завръщането й от отвъдното Стефан винаги я настаняваше рано в леглото, уверяваше се, че й е топло и едва тогава двамата се залавяха да работят с компютъра му — всъщност Стефан попълваше дневника й, записваше мислите й за случилото се през деня, като винаги добавяше и впечатленията си.
Сега тя затърси отчаяно във файла, като забързано прегледа текста до края.
Ето го. Намери го.
Скъпа мои Елена,
Знай, че рано или късно ще видиш тези редове. Надявам се да е по-рано.
Скъпа, вярвам, че вече можеш сама да се грижиш за себе си. Никога не съм срещал по-силно и по-независимо момиче от теб.
А това означава, че вече е време. Време е да си тръгна. Не мога да остана повече, без да те превърна отново във вампир — нещо, което и двамата знаем, че не бива да се случва.
Моля те, прости ми. Моля те, забрави ме, любов моя, не искам да си тръгна, но трябва.
Ако се нуждаеш от помощ, обърни се към Деймън. Накарах го да обещае, че ще те закриля. Каквото и зло да вилнее във Фелс Чърч, то няма да посмее да те докосне, когато Деймън е наблизо.
Скъпа моя, ангел мой, винаги ще те обичам…
Стефан
П.П. За да ти помогна в реалния живот, оставих пари на госпожа Флауърс като предплата за наема на стаята за следващата година. Освен това скрих двайсет хиляди долара под втората дъска на пода край леглото. Използвай ги, за да изградиш бъдещето си с този, когото ще избереш.
Отново повтарям, че ако се нуждаеш от нещо, Деймън ще ти помогне. Ако се нуждаеш от съвет, доверявай се на неговата преценка. О, малка моя прекрасна любима, как да си тръгна? Дори и да е заради твое собствено добро?
Елена дочете писмото.
И остана вцепенена.
След цялото това търсене най-после намери отговора.
Но не знаеше какво друго да направи, освен да закрещи.
Ако се нуждаеш от помощ, потърси Деймън… Доверявай се на преценката на Деймън… Нямаше да бъде по-дръзка възхвала на Деймън дори ако самият Деймън го беше написал.
А Стефан го нямаше. И дрехите му ги нямаше. Дори и обувките му ги нямаше.
Той я бе изоставил.
За да започне тя да гради своя нов живот…
Така я завариха Бони и Мередит, разтревожени, че не отговаря на обажданията им. За пръв път, откакто Стефан се бе завърнал по тяхна молба, за да убие чудовището. Но сега чудовището бе мъртво, а Елена…
Елена седеше пред гардероба на Стефан.
— Взел си е дори и обувките — заговори тя тихо и безжизнено. — Всичко е взел. Но е предплатил стаята за цяла година. А вчера сутринта ми купи ягуар.
— Елена…
— Не виждате ли? — развика се Елена. — Това е моето Пробуждане. Бони го предсказа, че ще бъде мъчително и внезапно и че ще се нуждая от вас двете. Ами Мат?
— Неговото име не беше споменато — уточни Бони мрачно.
— Но мисля, че ще се нуждаем от помощта му — додаде Мередит също тъй мрачно.
— Когато със Стефан бяхме заедно, преди да стана вампир, винаги съм знаела — прошепна Елена, — че ще дойде време, когато той ще ме изостави за мое добро. — Внезапно тя стовари юмрука си върху пода, толкова силно, че я заболя. — Знаех го, ала все си мислех, че ще поговорим и ще го убедя да не го прави! Той е толкова благороден — толкова самопожертвувателен. Но сега си е заминал.