— На теб всъщност не ти пука — заяви Мередит тихо, докато я наблюдаваше, — дали ще останеш човек или ще се превърнеш във вампир.
— Права си… въобще не ми пука! За нищо не ми пука, стига да сме заедно. Докато все още бях наполовина дух, знаех, че нищо не може да ме промени. Сега отново съм човешко същество, уязвимо към промяната като всички други хора — но това няма значение.
— Може би тъкмо в това е Пробуждането — изрече все така тихо Мередит.
— О, или може би пробуждането се е свело до това, че той не й е донесъл закуската в леглото! — възкликна Бони раздразнено. Вече повече от трийсет минути не откъсваше очи от пламъка на свещта, докато се опитваше да се свърже със Стефан. — Или не иска… или не може… — продължи тя, без да забележи как Мередит забързано поклати глава.
— Какво искаш да кажеш с това „не може“? — попита Елена настойчиво, като се надигна от пода, където се беше свлякла.
— Не зная. Елена, причиняваш ми болка!
— Той в опасност ли е? Съсредоточи се, Бони! Може ли да пострада заради мен?
Бони погледна към Мередит, която безмълвно й подсказваше да отговори „не“. После отклони очи към Елена, която настояваше да узнае истината.
— Не съм сигурна — отвърна Бони.
Тя бавно отвори очи, очаквайки Елена да избухне. Но нищо подобно не се случи. Елена само затвори бавно очи и стисна устни.
— Много отдавна се заклех, че той ще бъде мой, дори и двамата да загинем — тихо заговори. — И ако си мисли, че може да ме изостави само за да съм аз добре или поради някаква друга причина… той греши. Първо трябва да отида при Деймън, след като Стефан толкова много настоява да се срещна с брат му. Но после ще започна да го търся. Все някой ще ме насочи накъде да поема. Оставил ми е двайсет хиляди долара. Ще ги използвам, за да го проследя. И ако колата се повреди, ще продължа пеша. А когато вече няма да мога да ходя, ще пълзя. Но ще го намеря.
— Няма да бъдеш сама — обади се Мередит с типичния неин приглушен и успокояваш тон. — Ние ще дойдем с теб, Елена.
— И тогава, ако се окаже, че той е направил всичко това по своя воля, ще заплати с живота си.
— Както решиш, Елена — довърши Мередит все така утешително. — Нека първо да го намерим.
— Всички за един и един за всички! — извика Бони. — Ще го върнем и ще го накараме да съжалява… или няма — добави тя забързано, щом Мередит отново поклати глава. — Елена, недей! Не плачи — помоли я тя в мига, преди Елена да се облее в сълзи.
— Щом Деймън е определен да се грижи за Елена, то следва, че Деймън е този, който последен е видял Стефан тази сутрин — заяви Мат, когато пристигна от дома си и момичетата му обясниха ситуацията.
— Да — заговори Елена тихо, но уверено. — Но ти грешиш, като си мислиш, че Деймън е направил нещо, за да ме раздели със Стефан. Деймън не е такъв, за какъвто всички вие го мислите. Онази нощ той наистина се опитваше да спаси Бони. И бе наранен, задето всички вие го мразите.
— Мисля, че това се нарича „доказателство за мотив“ — отбеляза Мередит.
— Не. Това е доказателство за характер. Доказателство, че Деймън също има чувства, че е загрижен за човешките същества — опроверга я Елена. — Освен това той никога няма да нарани Стефан заради… заради мен. Той знае колко много ще страдам.
— А защо тогава не ми отговоря? — попита Бони раздразнено.
— Може би защото последния път, когато ни видя заедно, ние го гледахме така, сякаш го мразим — предположи Мередит, която винаги се стремеше към справедливост.
— Кажи му, че го моля да ни извини — рече Елена. — Кажи му, че искам да говоря с него.
— Чувствам се като комуникационен спътник — оплака се Бони, но вложи цялото си сърце и сила във всяко призоваване. Накрая се отпусна безпомощно с напълно изтощен вид.
Накрая дори Елена трябваше да признае, че положението никак не бе добро.
— Може би той ще се осъзнае и ще ти се обади — предположи Бони. — Може би още утре.
— Тази нощ ще останем при теб — заяви Мередит. — Бони, обади се на сестра си и й кажи, че ще бъдеш с мен. Аз пък ще позвъня на баща ми, за да му кажа, че ще бъда с теб. Мат, ти не си поканен…
— Благодаря — отвърна Мат сухо. — Това означава ли, че ще трябва да се прибирам пеша?