— Не, можеш да вземеш колата ми — обади се Елена. — Но, моля те, върни ми я утре рано сутринта. Не искам хората да започнат да разпитват за нея.
Вечерта трите момичета се настаниха удобно, както някога. Благодарение на госпожа Флауърс разполагаха с резервни чаршафи и одеяла. Интересно защо тъкмо днес тя изпра толкова много чаршафи, замисли се Елена. Сигурно е узнала по някакъв начин, че ще потрябват. Трите момичета разместиха мебелите към стените и разпънаха спалните чували в средата на стаята. Събраха главите си по-близо, докато телата им се разпростираха като три лъча.
Ето, това трябва да е Пробуждането, помисли си Елена.
Това доказва, че отново мога да остана сама. О, да, трябва да съм благодарна, че имам Мередит и Бони, които не се отделят от мен. Присъствието им означава повече, отколкото мога да им призная.
Тя посегна машинално към компютъра, за да попише малко в дневника си. Но след първите няколко думи отново се разплака и тайно се зарадва, когато Мередит я прегърна през раменете, преди да я накара насила да изпие чаша топло мляко с ванилия, канела и индийско орехче, както и когато Бони й помогна да се настани сред купчината от одеяла и дори й държа ръката, докато не заспа.
Мат бе останал до късно. Потегли към дома си чак по залез-слънце. Ще трябва да се надпреварвам с мрака, помисли си той внезапно, опитвайки се да не обръща внимание на миризмата на чисто нов автомобил. Някъде в дъното на съзнанието му се загнезди тревога. Не искаше да споделя с момичетата, но около заминаването на Стефан имаше нещо, което го безпокоеше. Но трябваше да се увери, че не е само плод на наранената му гордост.
Защо Стефан не бе съобщил на тях! На нито един от приятелите на Елена. Можеше да го каже поне на момичетата, ако се допусне, че заради болката от раздялата си с Елена, Стефан бе забравил за Мат.
Какво още? Определено имаше още нещо, но Мат не можеше да се досети. Само си припомни, но смътно, за господин Хилдън, учителя по английски от последната година в гимназията.
Мат се замисли, но внимаваше и в шофирането. Нямаше как да избегне навлизането в Олд Уд, понеже дългото тясно шосе от пансиона до Фелс Чърч минаваше през старата гора. Но младежът гледаше внимателно напред, като през цялото време оставаше нащрек.
Видя падналото дърво веднага щом взе завоя и натисна спирачките навреме, за да спре с остро изсвирване на гумите. Колата се завъртя почти под прав ъгъл на шосето.
И мигом настръхна.
Първата му инстинктивна реакция бе: обади се на Стефан. Само той можеше да премести дървото от шосето. Но си спомни, че това бе невъзможно. Последва още един въпрос: да се обади ли на момичетата?
Не можеше да си го позволи. Не беше само заради мъжка гордост, а заради прекалено голямото дърво, паднало пред него. Дори ако се съберат трите момичета, за да му помагат, пак нямаше да помръднат дървото, защото беше прекалено тежко.
И беше изпаднало от Олд Уд така че запречваше изцяло шосето, все едно че бе повалено нарочно, за да отреже пансиона от града.
Мат спусна предпазливо прозореца откъм шофьорската седалка. Загледа се навътре в гората, за да види корените на падналото дърво, както и да провери дали нещо се движи. Не забеляза нищо особено.
Не видя корените на дървото, но му се стори твърде здраво, за да рухне само в този слънчев летен следобед. Нямаше вятър, нито дъжд, нито мълнии, нито пък имаше следи бобри да са прегризали ствола му. Дори и дървосекачи не се забелязваха, мрачно си каза Мат.
Е, крайпътната канавка отдясно беше по-плитка и короната на дървото не я запълваше добре. Възможно бе…
Нещо помръдна там.
Но не в гората, а в поваленото дърво, буквално пред очите му. Нещо прошумоля в горните клони, нещо, което не беше само вятър.
Когато го видя, не повярва на очите си. Това беше част от проблема. Другата част беше в това, че не беше със своята изпитана, яка и удобна таратайка, а с новия ягуар на Елена, все още непознат за него. Трескаво се зае да затваря прозореца. Но не успя да напипа бутона, защото не беше в своята кола, където всичко можеше да намери и със завързани очи. Не можеше да откъсне смаяния си поглед от онова, което се отдели от дървото.
И последното, което съвсем влоши ситуацията, бе, че тайнственото чудовищно създание се оказа много бързо. Прекалено бързо дори за истинско същество.
Следващото, което Мат осъзна, бе, че се бори отчаяно с него да го изтласка навън от прозореца на колата.