Мат не знаеше какво бе показала Елена на Бони по време на пикника. Но ако това тук не беше малах, какво по дяволите беше? През целия си живот Мат бе живял край гората, ала никога не бе виждал насекомо, което дори смътно да наподобява на това тук.
Защото бе насекомо. Отвън приличаше на обвито в кора от дърво, но беше само за камуфлаж. Хвърли се с огромна сила върху полуотворения прозорец. Мат го заудря с двете си ръце, но нищо не постига, защото създанието имаше дебела броня от нещо като хитин. Дълго беше колкото ръката му. Придвижваше се, като размахваше пипалата си кръгообразно. Колкото и да изглеждаше невъзможно, вече бе успяло да се напъха наполовина през прозореца.
Всъщност приличаше повече на пиявица или сепия, отколкото на някакво друго насекомо. Дългите му змиеподобни пипала смътно напомняха на диви лози, но бяха по-дебели от човешки пръст и завършваха с дълги смукала, а вътре в тези смукала се мяркаше нещо остро. Зъби. Едно от пипалата вече бе успяло да се увие около врата му. Мат усети едновременно как нещо го засмука отзад по врата и веднага след това там го прониза силна болка.
Пипалото се усука три или четири пъти около гърлото му, като стягаше все по-здраво хватката си. Мат го стисна с едната си ръка и успя да го отскубне от кожата си. Това обаче не му позволи да отблъсне безглавото чудовище… което внезапно показа, че има уста, а може би и очи. Като всичко друго по него, устата му също бе радиално симетрична — кръгла, с подредени в кръг зъби. Но навътре, дълбоко в кръга, за свой ужас Мат съзря… щом ръката му се оказа притеглена навътре… чифт щипки, достатъчно едри, за да срежат пръста му.
Господи… не. Стисна юмрука си, отчаяно опитвайки се да го измъкне навън.
Рязкото покачване на адреналина, след като видя това, му помогна да отскубне следващото пипало, залепнало върху гърлото му. Сега обаче другата му ръка се оказа погълната до лакътя в пастта на чудовищното създание. Със свободната си ръка Мат заблъска по туловището на гигантското насекомо, като го налагаше сякаш беше акула, на каквато съществото също приличаше. Трябваше да измъкне другата си ръка. Със свободната заудря рязко дъното на зеещата уста и успя да избие парче от челюстта, което падна в скута му. Междувременно пипалата на чудовището продължаваха да се размахват наоколо, да блъскат по колата, да опипват всевъзможни пролуки за проникване в купето. Накрая Мат осъзна, че преди всичко трябваше да смачка тези виещи се като лиани израстъци, за да не им позволи да го погълнат.
Нещо остро одраска кокалчетата на китката му. Щипките! Ръката му вече бе почти изцяло погълната. Макар да се фокусира изцяло върху усилието да измъкне заклещената си ръка, някаква част от мозъка не можеше да си обясни къде се крие стомахът на този невиждано странен звяр. Не, такова уродливо създание не можеше да съществува.
Веднага трябваше да освободи ръката си. Иначе рискуваше да остане без една ръка, все едно че я бе срязал и захвърлил на някое сметище.
Вече бе разкопчал колана към шофьорската седалка. Сега се надигна силно и рязко и отдръпна тялото си надясно, към съседната седалка. Усети как зъбите на чудовищното създание одраха ръката му, докато я измъкваше от устата му. Видя дългите кървави следи от захапванията. Но вече нямаше значение. Най-важното сега бе да измъкне ръката си.
В същия миг пръстите на другата му ръка най-после напипаха бутона за вдигане на прозореца. Натисна го и прозорецът се вдигна, като секунди преди това издърпа ръката си от лакътя до китката си от голямата зейнала уста.
Очакваше да чуе пропукване на хитиновата броня на насекомоподобното същество, както и да бликне от него черна кръв или дори да се промъкне през пода на купето на колата като гадно всепроникващо създание от филма „Пришълецът“.
Ала вместо това гигантското насекомо се изпари. Просто… стана прозрачно, преди да се разпадне на съвсем дребни светлинки, които изчезнаха, докато Мат ги гледаше смаяно.
Той остана все така вцепенен, с дълги кървави драскотини по едната си ръка, с болезнени подутини по шията си и одрани кокалчета на пръстите на другата си ръка. Но нямаше време да брои раните си. Трябваше веднага да се махне от тук. Клоните на падналото дърво отново се разклатиха и той не искаше да чака още, за да провери дали вятърът бе причината за разклащането им.
Имаше само един път. През канавката.
Насочи колата към нея и натисна яко педала за газта. Подкара направо през канавката, като се надяваше да не се окаже много дълбока и колата да не затъне в нея.