— Мислиш ли, че някой малах може да проникне в човешкото тяло? — попита Мередит, докато се опитваше да скицира в бележника си подобие на съществото, описвано от Мат.
— Да.
За миг Елена и Мередит се спогледаха — сетне и двете сведоха очи. Накрая Мередит заговори:
— А как да разберем дали това същество е проникнало в някого… или не е проникнало?
— Бони може да го каже, ако изпадне в транс — припомни им Елена. — Дори и аз бих могла да се справя с това, но нямам намерението да използвам Бялата Сила за тази цел. Трябва да слезем долу и да потърсим госпожа Флауърс.
Заяви го с онзи специален маниер, който Мат отдавна се бе научил да разпознава. Щом Елена заговореше така, нямаше смисъл да се опитва да оспорва решението й, защото винаги налагаше волята си на всички около себе си.
Но истината бе друга — точно сега на него никак не му бе до спорове. Мразеше да се оплаква. Нали в миналото бе играл футбол дори със счупен прешлен, с навехнато коляно, с изкълчен глезен даже. Но сега беше различно. Усещаше как в следващия миг ранената му ръка ще се пръсне от болка.
Госпожа Флауърс беше в кухнята на долния етаж, но на масата във всекидневната се виждаха подредени четири чаши чай с лед.
— След малко ще се кача при вас — провикна се тя през въртящата се ниска врата, разделяща кухнята от всекидневната, където Мат и момичетата се настаниха. — Изпийте си чая, деца. Особено важно е това за ранения младеж. Ще облекчи болките му.
— Това е целебен билков чай — прошепна Бони на останалите, с потаен тон, сякаш споделяше някаква важна фирмена тайна.
Чаят не беше никак лош, макар че Мат би предпочел една кока–кола. Но като си спомни, че трябва да го приеме като лекарство, пък и момичетата го гледаха като ястреби, на бърза ръка пресуши половината чаша преди хазайката да се появи.
Госпожа Флауърс беше с шапката си с изкуствени цветя, с която работеше в градината. Донесе върху подноса бляскавите си инструменти, след като ги бе изварила с гореща вода.
— Да, скъпа, аз съм работила като медицинска сестра, също като сестра ти — обясни тя на Бони, която се изправи пред Мат с намерението да го защитава. — По мое време не насърчаваха жените да стават лекарки. Но през целия си живот съм била знахарка. Доста самотно занимание.
— Нямаше да сте толкова самотна — обади се озадачената Мередит, — ако живеехте по-близо до града.
— Ах, да, така е, но как да търпя хората през цялото време да надничат в къщата, хлапаците да притичват около мен с намерението да ме докосват или да мятат камъни по прозорците ми? Или да понасям хората да ме зяпат всеки път, когато изляза да напазарувам нещо? И как тогава щях да опазя градината си?
Това бе най-продължителното изказване, което те бяха изслушвали от нея. Толкова ги смая, че Елена дръзна да заговори едва след една неловка пауза:
— Все пак не разбирам, как успявате да опазите градината си, след като наоколо се скитат толкова много елени, зайци и други животни.
— Знаете ли, повечето от посятото в градината е именно за животните — усмихна се госпожа Флауърс мило и лицето й светна. — Те със сигурност харесват градината ми, но не заради билките, които отглеждам, за да лекувам рани. Може би знаят, че съм знахарка, защото винаги ми оставят непокътната част от градината, където пазя билките за себе си и за още един или двама от гостите си.
— Защо ни разказвате всичко това? И то точно сега? — запита Елена настойчиво. — Случвало се е, когато съм търсила вас или съм идвала за Стефан, да си мисля… е, няма значение какво съм си мислила. Но невинаги съм била сигурна, че сте наша приятелка.
— Истина е, че с остаряването си много се усамотих и живея съвсем изолирано. Но сега, като ти изгуби твоя млад приятел, не си ли и ти самотна? Съжалявам, че тази сутрин не успях да стана по-рано. Тогава бих могла да поговоря с него. Оставил е парите за наема за цяла година на масата в кухнята. Винаги съм имала слабост към Стефан и това е самата истина.
Устните на Елена потрепериха. Мат повдигна ранената си ръка, стоически понасяйки силната болка.
— Ще може ли да ми помогне с това? — попита той и отново размота превръзката.
— Ох, момчето ми. Какъв звяр те е нахапал така? — завайка се госпожа Флауърс, докато оглеждаше раните му, а трите момичета потрепнаха.
— Мислим, че е малах — промълви Елена тихо. — Знаете ли нещо за това чудовище?
— Да, чувала съм тази дума, но нищо повече не ми е известно. Кога се случи това? — попита тя Мат. — Прилича ми повече на белези от зъби, а не от нокти.